- „Аз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Господ - извика Питърсън, докато се изправяше на крака. - „Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.“471
През пясъците се чу вик и лъч от фенерче огря Питърсън. Той се обърна и видя четирима полицаи да тичат в дъжда. Нокс приклекна и бързо се шмугна сред дърветата, легна и се притисна плътно към земята. Питърсън се разкъсваше, очите му шареха между полицаите, Нокс, лаптопа и изпадналите ключове и портфейла. Но най-накрая реши кое е най-важно, дръпна ципа на чантата, извади лаптопа, отвори го, взе един камък и го стовари върху клавиатурата. Във всички посоки се разлетяха клавиши и парчета пластмаса.
- Спри! - извика единият полицай.
- „И ще излизат - извика Питърсън, — и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене. - Отново стовари камъка, разби напълно кутията и отвътре изскочиха жици. - Защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.“482
Светкавицата освети налудничавия му поглед, по лицето му падаха посивели кичури, по брадичката му се стичаше лига. Първият полицай се спря уплашен, за да изчака колегите си.
- Времето на Бог настъпва! Чувате ли? Коленичете, нечестиви езичници. Вие сте недостойни. - И отново стовари камъка.
Вторият и третият полицай пристигнаха. Всички заедно се хвърлиха върху Питърсън. Той се изправи в калта, въпреки че те бяха увиснали на ръцете му, беше силен като Самсон. Повървя малко, като се опитваше да се отърси от тях. Но тогава се появи и четвъртият полицай и удари Питърсън в слепоочието с приклада на пистолета. Преподобният се свлече на колене, а след това се просна по лице в калта.
Полицаите се скупчиха около падналия мъж, подпряха се с ръце на коленете си, дишайки тежко. Единият ритна злобно Питърсън в ребрата, другият го претърколи, за да не се задуши, а третият щракна белезниците зад гърба му.
- Бяха двама - каза единият задъхан. - Биеха се. - И направи неопределен жест към мястото, където Нокс бе притиснал лицето си в подгизналия пясък.
Насочиха без желание фенерчетата си в тази посока, но после ги отдръпнаха.
- Предлагам да закараме този при Гамал - каза дрезгаво единият.
- Време е и другите да свършат нещо - съгласи се другият. Вдигнаха Питърсън за ръцете и го повлякоха обратно към имението.
II
Клеър поведе Огюстен през разкопаното поле. Двама строители с каски стояха до жълта изкопна машина.
- Поставят канализация на съседната сграда - обясни Клеър. - Предложих им да изкарат нещо допълнително.
Огюстен се засмя одобрително.
- Бива си те, Клеър.
Тя наведе глава, за да скрие задоволството си, повървя няколко метра и опипа със стъпало рохката пръст.
- Тук - посочи тя. - Копайте тук.
- Сигурна ли си? - попита Огюстен.
- Сигурна съм.
- Че това е мястото?
- Да.
Той извади мобилния си телефон и ѝ го показа.
- Трябва да се обадя. Имам приятел във Върховния съвет по антиките. Можем да му имаме доверие.
Тя се поколеба, след това кимна.
- Добре.
Той набра номера на Мансур.
- Време е - каза той. - На разкопките на Питърсън съм. Трябва да дойдеш.
- Но в момента провеждам...
- Веднага - настоя Огюстен. - И доведи охрана, ако можеш. Трябва да поставим това място под наблюдение.
III
- Намери ли убиеца?
Фарук се намръщи на подигравателно усмихнатите си колеги.
- Млъквайте - изръмжа той. - Просто си затваряйте устите.
Лицето му гореше, докато пишеше доклада. Омразата към Нокс разяждаше сърцето му като киселина. Беше пратил хора да претърсят цяла Александрия, но археологът просто бе потънал вдън земя. Не разбираше как е възможно. Години щяха да му трябват, за да се съвземе от това унижение. Телефонът му иззвъня. Може би бяха новини.
- Фарук - каза, като вдигна.
- Обажда се Гамал. От Малави, помниш ли ме? Говорихме преди време.
Фарук се изправи на стола.
- Имаш ли новини за мен?
- Може би. Мисля, че твоят човек беше тук.
- Мислиш? Как така мислиш?
- Измъкна се.
- Не мога да повярвам! Как така се измъкна?
- Ще го хванем, обещавам ти. Въпрос на време е. И нямаше да се измъкне, ако ни беше предупредил, че са двама.
- Двама ли? Как така?
- Имаше съучастник. Твоят човек се измъкна, но хванахме съучастника.
Фарук се намръщи. Огюстен!
- Французин ли е?