- Не мога да кажа. Не говори. Не очаквам и да почне скоро. Съпротивляваше се при ареста, ако ме разбираш. Но със сигурност е чужденец. Може би малко над петдесетгодишен, висок и силен. С дълга посивяла коса. С бяла якичка, като на християнски свещеник.
- Свещеническа якичка?
- Да. Точно. Това говори ли ти нещо?
- Да. - Не беше Огюстен, а Питърсън.
- Какво става? - попита Гамал.
- Не знам - отвърна мрачно Фарук и стана. - Но ти обещавам, че ще разбера.
45.
I
Огюстен гледаше възторжено как греблото на изкопната машина отхапва големи хапки пръст. Обърна се да каже нещо на Клеър, но тя се беше отместила. Бе стиснала ръце пред себе си и въртеше нервно пръсти, предчувствайки какви неприятности я очакват. Приближи се към нея, искаше да й вдъхне кураж, но не знаеше точно как.
- Знаеш ли какво е търсил Питърсън? - попита той внимателно.
Тя поклати глава.
- През цялото време ме държеше настрани от работата си.
- Споменавал ли е карпократианците?
- Един-два пъти - кимна тя. - Защо? Кои са те?
- Гностична секта. Основана в Александрия. Центровете ѝ са били тук и в Кефалония. Твърди се, че са притежавали нещо, което вашият отец много силно е желаел. Единственият достоверен портрет на Исус Христос, отпреди бума на реликвите през Средновековието.
Клеър изсумтя.
- Предполагам, че това е търсел. - Обърна се към него. - Намерил ли го е? Затова ли се случва всичко?
- Не. Намерил е нещо друго.
- Какво?
- Има един текст, наречен „Тайното евангелие на Марк“. Всъщност го няма, но някои хора се боят, че може да съществува. - И той ѝ преразказа накратко това, което бе научил от Костас: как е установено, че писмото е подправено, но че Питърсън е намерил тук стенопис, който го е накарал да се разтревожи, че тайното евангелие все пак е съществувало. Изображение на Исус и друг мъж, които излизат от пещера, а коленичила до тях фигура казва: „Сине на Давид, имай милост към мен.“
- Е, и? - попита Клеър.
- Тайното евангелие описва точно такъв епизод. Стенописът е доказателство, че той наистина се е случил, следователно и доказателство, че тайното евангелие е автентично.
- Защо стенописът да не изобразява подобен епизод? — намръщи се тя. - Като този с Вартимей например?
- Вартимей?
- Сигурно си чувал за него. Слепецът, който умолявал Исус да го изцери. Използвал е същите думи. Има го в евангелието на Марк. И на Матей също.
Сега беше ред на Огюстен да се намръщи. Преди беше сигурен в аргументите си. Но сега видя отговора и се засмя.
- Не съм единственият, който не знае тази история. И вашият отец не я е знаел.
- Разбира се, че я знае - възрази Клеър. - Той е проповедник.
- Вярно - съгласи се Огюстен. - Но познава Стария завет. Огън и жупел, а не любов и опрощение. Виждала ли си уебсайта му? Не спира да говори за словото на Христос, но всичките му препратки са от Второза- конието, Левит и Числа, никога от Новия завет и думите на самия Христос.
- Шегуваш се.
- Тогава ти ми кажи. Сигурно си го чувала да проповядва. Спомняш ли си някога да е цитирал Христос?
В този миг изкопната машина застърга нещо твърдо и спаси Клеър от необходимостта да отговори. Операторът спря и извъртя греблото, за да даде възможност на Огюстен да скочи в ямата. Французинът разчисти с крак пръстта, вдигна капака и отдолу се показаха стъпала. Сърцето му натежа от непознато вълнение, когато кимна на Клеър.
- Благодаря ти - каза ѝ той.
II
Нокс вдигна ключовете на Питърсън от мокрия пясък, взе и портфейла, и мобилния му телефон. Имаше голяма вероятност полицията да е намерила тойотата и да го чакат в засада, но нямаше друг избор, освен да рискува, и късметът се оказа на негова страна. Запали двигателя и погледна през запотеното предно стъкло в тъмната нощ. Не виждаше нищо, не искаше да включва фаровете, защото беше опасно. Далечна светкавица освети пясъците и му позволи да се ориентира, така че караше по спомени за тази картина, докато не падна нова светкавица. Когато се отдалечи достатъчно от имението, пусна предните светлини. Стигна до редицата дървета, която отделяше пустинята от култивираната земя, навлезе в поле от захарна тръстика и се скри сред стъблата. Но предницата на колата беше насочена навън и той можеше всеки миг да избяга, ако се наложи. Отново угаси фаровете и пусна парното.
А сега накъде?
Гейл беше в Асют — на около седемдесет километра на юг. Нямаше начин да стигне до там по главните пътища, без да се натъкне на полицията. А дори и малка кола не можеше да мине през пустинята в такова време. Не че имаше смисъл вече. Като унищожи лаптопа заедно с неговите снимки вътре, Питърсън го лиши от възможността да дешифрира посланието на Гейл.