Наталия Клисурска
По следите на Следотърсача
Началото на творческия път на родоначалника на северноамериканския роман Джеймс Фенимор Купър (1789–1851) е свързано с любопитен анекдот. Литературни критици твърдят, че една вечер Купър четял край камината някакъв роман на жена си, който до такава степен го отегчил, че той с негодувание го запокитил на пода и заявил, че той самият би написал по-добро произведение, „А защо не го сториш?“ — подразнила го жена му и така, на тридесетгодишна възраст Купър, който мразел да пише даже писма, отговаря на предизвикателството на съпругата си и в 1820 година публикува първия си роман „Убеждение“, приет не особено шумно, но ласкаво и в САЩ, и в Англия. Купър става не само основоположник на романното повествование в САЩ, но е и първият от дългата поредица имена на американски романисти, известни с изключителната си продуктивност. До края на жизнения си и творчески път той написва тридесет и два романа, огромна по обем публицистика, повече от десет тома е описания на пътешествията си из различните европейски страни и други произведения.
Нищо в произхода и начина на живот на Джеймс Фенимор Купър до този момент не подсказвало, че той ще стане първият американски професионален литератор. Произлиза от едро земевладелческо семейство и израства в Купърстаун, селище, основано от баща му на брега на езерото Отсего на собственото му огромно имение, територия, „прочистена“ от местните индиански племена, на запад от която се простирали необозримите девствени гори на щата Ню Йорк. Това е времето в историята на САЩ, когато фронтирът или границата между овладените от белите преселници „цивилизовани“ територии и необятните простори на континента, обитавани от „дивите“ индианци, е все още близо до атлантическото крайбрежие. Колонизацията ще продължи още няколко десетилетия и фронтирът ще се обяви за закрит в 1890 година, когато вече е достигнал бреговете на Тихия океан. В този смисъл фронтир е била цяла Северна Америка. Повече от половината индианско население е жестоко изтребено, а оцелелите индианци се обричат на мизерно съществуване върху неплодородните земи на резерватите, една от най-съвършените форми на колониализъм. След кратко пребиваване в Уелския университет, откъдето бива изключен заради дръзкия си и непокорен темперамент, по настояване на баща си младият Купър постъпва на работа на търговски кораб с намерението да стане офицер в малобройните по онова време военноморски сили на САЩ. Отказва се от това поприще, на двадесет и две години се оженва за богата наследница и след смъртта на баща си се установява в Купърстаун като едър земевладелец. Кой знае, ако не е бил онзи некадърен роман, който станал повод да разгърне творческите си заложби, вероятно би завършил дните си като западнал фермер-благородник.
В литературната история на САЩ името на Джеймс Фенимор Купър непосредствено се свързва с това на Уошингтън Ървинг като представители на ранния романтизъм и като основоположници на американската белетристика. И въпреки че приносът на неговия съвременник и съмишленик по основните обществено-политически и нравствено-философски проблеми да е значителен, то той е в областта на краткия разказ, докато Купър изпробва перото си в романа. В този смисъл, независимо че и двамата въвеждат специфично американски теми и получават международно признание още приживе, Купър с основание се приема за истинския родоначалник на американската новелистика. Подобно на своя герой, Следотърсача, той тръгва по „следите“ на европейския роман по онова време, за да положи основите на американския епически роман, чрез който художествено ще пресъздаде важни страни от обществения живот на новоизградената държава. Освен това Купър е първият, който изкарва прехраната си с писателско перо, първият, който вижда ролята на литературата не само като изразител на културата, но и като средство да се въздейства върху нея; първият, който, изхождайки от тогавашната традиция на романния жанр, създава три негови нови разновидности, които ще се разработват от различни поколения американски писатели. Ето защо нека най-напред повървим по следите на творческия път на създателя на Следотърсача, а след това се поразходим по пътеките на самия Следотърсач.
Епохата, през която Джеймс Фенимор Купър съзрява като личност и започва писателската си кариера, е периодът след Просвещението, който съвпада с Войната за независимост (1776–1783), водена срещу Англия, първата в света националноосвободителна война, изиграла едновременно и ролята на буржоазнодемократична революция, Току-що е заглъхнал спорът между Федералистката партия, възглавявана от Александър Хамилтън, която защитава интересите на едрите търговци и поземлени собственици и настоява за капиталистическо промишлено развитие на младата република, и Демократическата партия на Томъс Джеферсън, която отстоявала идеята за изграждане на общество от дребни, равноправни фермери. Спорът, разбира се, е бил исторически предрешен в полза на федералистите и Съединените американски щати тръгват по пътя на безпрецедентното и досега бурно развитие по пътя на капитализма.