Първият роман от поредицата „Кожения чорап“ е „Пионери“ (1823), в който Нати Бампо е на седемдесет години. Това дава основание да се предполага, че първоначално Купър е възнамерявал да напише само един роман с този герой. Идеята, свързана с него, очевидно става централна в съзнанието на писателя и той се връща неколкократно към нея чрез Нати Бампо, В „Последният мохикан“ (1826) Коженият чорап е на четиридесет години, в „Прерията“ (1827) на осемдесет, в „Следотърсача“ (1840) той отново е на четиридесет, а в „Ловецът на елени“ (1841) Нати е тридесетгодишен, Ето защо истинската хронология на романите се налага не от годините на тяхното издаване, а от възрастта на Кожения чорап, която определя временно-пространствената рамка на серията като цяло. Действието започва през колониалния период в историята на САЩ и завършва няколко години след Войната за независимост и американската буржоазна революция. Докато в началото на действието фронтирът е достигал до езерото Отсего, то към неговия завършек той се е придвижил на хиляди мили западно от горските пространства на щата Ню Йорк до Големите равнини. По обхвата на действието и по значимостта на проблематиката поредицата за Кожения чорап в своята цялост е роман-епопея. Епическата форма се оказва най-подходяща да се предаде част от историята на американския фронтир и произтичащите от него социалнопсихологически и философско-нравствени проблеми и конфликти, въплътени чрез Нати Бампо и художествените образи на индианците и белите преселници. В тази епопея най-силно изпъква противоречието между обществения идеал на Купър и неговите дълбоко хуманистични и романтични идеали.
Фронтирът е свързан с два основни проблема, които сами по себе си носят епически заряд. Първият е отношението на човека към природата, а вторият — взаимоотношението между бялата и червенокожата раса, най-ярко, внушително и вълнуващо разгърнати в „Пионери“, „Прерията“ и „Последният мохикан“. Хуманистичният идеал на Купър за връзката между човека и природата е изразен чрез индианците и Нати Бампо. Към щедростта, красотата и великолепието на природата те се отнасят с любов, уважение и преклонение — тя е майка хранителка и извор на висше естетическо наслаждение. Самите те, деца на природата, индианците и Нати живеят в пълна хармония с нея. Убиват елени, дивеч, мечки и бизони в горите и прериите, ловят риба от бистрите реки и езера, за да задоволят единствено насъщните си нужди и затова го вършат с обич и признателност към природата. Ловуването за тях е своеобразен, почти религиозен ритуал, чрез който те изразяват своята почит и благодарност към благодатността на горите, равнините, езерата и реките. Дълбоко религиозен и християнин по вероизповедание. Нати Бампо не принадлежи обаче към никаква църква, защото за него църква е самата природа: „Аз всеки миг съм в църква — ям в църква, спя в църква. Земята е църква Божия и аз съм убеден, че ежедневно служа на своя Творец.“ („Следотърсача“)