В последното отделение на портмонето имаше снимка. Лушън се вгледа в нея.
— О, това ли е мъжът, който е разбил сърцето ти? — Попита той, сякаш Алиша седеше до него. — Може скоро да го посетя и да му дам урок. Какво ще кажеш?
Лушън извади шофьорската книжка на Алиша, избра произволно една от кредитните карти и ги сложи в джоба си. Остави портмонето настрана и се върна към чантата. Прерови останалото съдържание и намери несесер с гримове, който също запази — гримът винаги можеше да послужи — връзка ключове, вероятно за къщата й, две химикалки, купчина безполезни касови бележки и две кутийки лекарства с рецепта — "Ксанакс XR" (3 мг) и "Валиум" (10 мг).
Очите му се отвориха широко от изненада. Познаваше и двата вида таблетки. Ксанаксът беше най-продаваният алпразолам в страната. Алпразоламът е бензодиазепин, който влияе на химичните вещества в мозъка, които може да са небалансирани при хора, страдащи от тревожност. Използва се за лечение на тревожност, страхова невроза и хронична депресия. Валиумът беше най-продаваният диазепам в страната и също принадлежеше към групата на бензодиазепините. Въпреки че също се използваше за лечение на тревожност, валиумът се предписваше и при гърчове и това означаваше, че се използва широко за лечение на симптоми на алкохолна абстиненция, мускулни спазми и за превенция на припадъци. И двете лекарства си бяха спечелили култов статут в целия свят и като ободряващи наркотици. Казано с прости думи, тъй като бензодиазепините влияеха на химичните вещества в мозъка, половин таблетка ксанакс или валиум надрусваше повечето хора, а едно цяло хапче ги приспиваше. Лушън можеше да се възползва и от двете въздействия. Той се усмихна на късмета си.
В чантата нямаше нищо друго.
Лушън я остави на предната седалка и отвори жабката. Вътре намери техническите наръчници на колата, пластмасова кутия с ключа за заключване на волана и мобилния телефон на Алиша. Натисна бутона за включване и видя снимка на гора, часовника на телефона и съобщение, което гласеше: "Използвай пръстов отпечатък или плъзни нагоре или надолу за отключване".
Той плъзна пръст по екрана и телефонът веднага поиска парола.
— Нека бъде пръстов отпечатък — каза Лушън и натисна бутона за отваряне на багажника.
Наведе се напред и огледа етажа на покрития паркинг. Никъде не забеляза движение.
Беше оставил достатъчно място за един човек между задната част на автомобила и стената. Той заобиколи аудито, огледа още веднъж етажа и отвори багажника. Вътре лежеше трупът на Алиша Камбъл. Вратът й беше прекършен и на лицето й все още беше изписан потресаващият страх, който я беше вцепенил, когато Лушън сграбчи лицето й с двете си ръце, втренчи се в ужасените й очи и с едно-единствено силно движение завъртя главата й на сто и осемдесет градуса, като счупи шийните прешлени до черепа й и прекъсна гръбначния й мозък в същата точка. Едновременно с това с Алиша се случиха три неща. Първо, тъй като гръбначният мозък е пътят между мозъка и тялото, мозъкът й загуби връзка с тялото под нивото на нараняването и мигновено я парализира, включително дихателният й мускули. Второ, вследствие на това тя престана да диша. И трето, тялото й загуби способността да контролира сърцето й.
Лушън отлично знаеше, че за разлика от онова, което показваха в холивудските филми и кунгфу екшъни, смъртта от прекършен врат и прекъснат гръбначен мозък не настъпва моментално. Жертвата страда в мъчителни болки до три минути и половина, в зависимост от издръжливостта и силата на тялото. Алиша Камбъл живя една минута и двайсет и две секунди и после се задуши от дихателна недостатъчност.
Лушън мислеше да изхвърли трупа й в зоната за почивка край магистралата, но бързо реши, че това е твърде рисковано. Храстите наоколо не бяха достатъчно гъсти, за да скрият труп през деня. Лесно щеше да го открие всеки следващ шофьор, който спре в зоната за отдих. Лушън можеше да я остави и в шевролета "Колорадо", който караше, но всяка правоприлагаща агенция в страната вече издирваше този пикап. Ако все още не го бяха забелязали, Лушън беше сигурен, че това ще стане до час и нещо, а може би и по-скоро. Откриеха ли пикапа, щяха да намерят и тялото й. А щом намереха тялото й, бързо щяха да я идентифицират и да започнат да търсят аудито й. Това означаваше, че се налага Лушън бързо да намери друг начин на придвижване, а в момента можеше да мине и без това главоболие. Трябваше да стигне до Луизиана и му харесваше колко удобно и мощно е аудито.