Той прецени възможностите си за избор и реши, че най-добрият му ход е да остави трупа на Алиша в колата и да го държи там, докато напусне Ноксвил. Нямаше намерение да остава в града повече от един час… най-много два, колкото да купи някои неща и да промени външния си вид. Беше сигурен, че ще намери идеално място, където да изхвърли трупа, скоро след като излезе от града, но в момента искаше да отключи мобилния й телефон.
Лушън хвана дясната ръка на Алиша, отдели палеца от останалите пръсти и го постави върху четеца на пръстови отпечатъци. Секунда по-късно екранът на телефона се отключи.
Лушън отвори настройките. Знаеше, че няма да може да промени заключването на екрана и настройките за сигурност, за да бъде екранът постоянно отключен, без да въвежда парола, затова направи следващото най-добро нещо — промени времето на автоматичното заключване от пет секунди на половин час. Сега, стига да докосваше екрана на всеки трийсет минути, телефонът нямаше да се заключи и нямаше да е необходимо отново да използва пръстовия отпечатък на Алиша.
След това той отвори приложението с картите и потърси "Магазини за карнавални костюми в центъра на Ноксвил". Получи три резултата. Най-близкият магазин се намираше на по-малко от осемстотин метра от мястото, където Лушън беше сега.
— Виж ти. Какво ще кажеш за това?
Лушън беше не само майстор в превъплъщаването в различни самоличности, но и факир на дегизирането. Въоръжен с подходящ грим и няколко елементарни помощни средства, които лесно можеше да се купят от повечето магазини за карнавални костюми, той беше способен драстично да промени външния си вид и да стане напълно неузнаваем само за няколко минути.
Лушън използва картата на екрана на телефона, за да се ориентира в каква посока е магазинът. Вървенето щеше да е лесно като шофирането и тъй като трябваше да вземе още някои неща, които нямаше да намери в магазин за карнавални костюми, той реши да отиде пеша. Заключи колата и тръгна към адреса, който показваше екранът на мобилния телефон.
7
Хънтър се съсредоточи върху Кенеди, очаквайки го да поясни, но директорът на НЦАНП не предложи нищо повече.
— За какво говориш, Ейдриън? — попита Робърт с все още спокоен глас. — Каква бележка?
— Знам, че не е необходимо да обяснявам протокола на никого тук — отговори Кенеди. — Всички знаете, че щом избяга затворник, първото място, което се претърсва основно, е килията му, нали? Федералните маршали търсят планове за бягство, бележки, чертежи, писма, разменени с някого отвън… всякакви улики, които да ги насочат в някаква посока.
Хънтър кимна.
— Килията на Лушън е старателно претърсена, но не са открили нищо — продължи Кенеди.
— Няма и да открият. — Робърт повдигна рамене. — Лушън е пазел плана, който е измислил, в главата си, колкото и сложен да е бил.
— Може би — съгласи се Кенеди, — но той не е избягал от килията си.
— Да, знам — каза Хънтър. — Ти ни каза, че убил двама медицински помощници, и това очевидно означава, че е избягал от лечебницата.
— Точно така — потвърди Кенеди. — Лушън е бил прехвърлен в лечебницата на затвора "Лий" вчера следобед заради остър стомашен вирус. Не можел да спре да повръща.
— Да, бе — подхвърли Гарсия.
— Както и да е — продължи Кенеди. — В килията му в лечебницата намерили кратка бележка. Казаха ми, че Лушън я оставил върху възглавницата си.
— Върху възглавницата си? — учуди се Гарсия.
— Да — отвърна Кенеди.
— И бележката е адресирана до мен? — попита Хънтър.
Кенеди го погледна и кимна, но не много убедено.
— Ами да — отговори той, — но под формата на някаква закачка.
Хънтър го погледна озадачено.
В същия момент Кенеди усети, че мобилният му телефон вибрира в джоба му, но този път само два пъти и в бърза последователност, сигнализирайки, че е получил съобщение.
— Дайте ми минутка — каза той и погледна екрана на телефона си. — Да. — Кенеди кимна след няколко секунди. — Бележката наистина е адресирана до теб. Няма съмнение. — Той протегна дясната си ръка и предложи на Хънтър телефона. — Ето, виж.
Робърт се поколеба за момент какво да направи, сякаш ако откаже да погледне телефона, целият кошмар ще изчезне. Гарсия, от друга страна, изобщо не загуби време и пристъпи напред като гладно дете, на което са предложили шоколад.
Хънтър остави партньора си да прочете написаното на екрана на мобилния телефон на Кенеди и после прекоси кабинета и се приближи до тях.
— Озадачен съм — рече Карлос, присви очи и погледна първо Кенеди и после партньора си.