Гарсия не беше настоял за повече информация, но сега всичко придоби смисъл. "На гости на един приятел" означаваше Ейдриън Кенеди, а "на изток" — Куонтико, Вирджиния.
— И каква беше тази почивка "донякъде"? — недоверчиво попита Гарсия. — Отиде в Куонтико да помогнеш на ФБР?
— Не ми дадоха голям избор, Карлос — обясни Хънтър. — Бях си приготвил багажа и бях готов да тръгна, когато ми се обади нашият капитан.
— Обадила ти се е капитан Блейк?
— Точно така — потвърди Хънтър. — Тя ми каза да дойда тук. Възникнало нещо много важно, което не можело да чака. Дойдох тук и Ейдриън Кенеди беше в кабинета й. Беше долетял чак дотук, защото ФБР случайно арестувало някого в Уайоминг, който може да е свързан с двойно убийство.
— Случайно?
Робърт кимна.
— Вследствие на странно произшествие.
— Става все по-хубаво с всяка секунда — рече Гарсия и седна зад бюрото си. — Е, добре, нека чуем всичко от началото.
9
През следващия час и нещо Гарсия слушаше в почти пълно мълчание, докато Хънтър му разказваше повечето от случилото се през онези съдбовни две седмици преди три години и половина, но не съвсем всичко. Личните подробности… разкритията, които завинаги бяха променили живота на Робърт, бяха заключени някъде дълбоко в паметта му. На студено, мрачно и изпълнено с тъга и омраза място. Изражението на лицето му обаче не издаде нищо.
— В общи линии ми казваш, че този тип Лушън е убивал през целия си живот — каза Гарсия, когато Хънтър приключи с фактите, — защото иска да напише… — Той млъкна и потърси правилната дума — нещо като наръчник за убийства?
— Много повече от това, Карлос — поправи го Хънтър. — Лушън е документирал всичко, което е могъл: имена и адреси на жертви, какво точно е отключило желанието му да ги убие, планирането, всеки детайл на всеки различен метод на действие, с който е експериментирал, чувствата си… всичко. Тетрадките са психологична оценка на лудостта и бурята от емоции, които се въртят в ума на убиеца преди, по време и след акта на убийството. Затова не, той не е писал наръчник, а енциклопедия.
— Колко тетрадки каза, че сте намерили?
— Петдесет и три. Всяка има близо триста страници.
Гарсия поклати глава при мисълта.
— Това е абсолютна лудост.
— За повечето хора, да — съгласи се Хънтър. — Но за Ейдриън Кенеди беше задължително да се сдобие с тетрадките.
Гарсия пощипа долната си устна, когато се замисли за това.
— Въпреки че звучи като лудост — каза той, — тъй като Кенеди е шеф на НЦАНП към ФБР и ОПА, разбирам защо ги е искал.
— Да. Това изобщо не го оспорвам. Но…
— Чакай малко — прекъсна го Карлос, а после млъкна и присви очи.
— Нещо не е наред ли? — попита Робърт.
— Тетрадките, за които говориш. Така ли сте го открили, след като е избягал първия път?
— Да — отвърна Хънтър. — Съпоставихме фалшивите имена, които е използвал Лушън, с имената на жертвите мъже и…
— Точно така. — Гарсия махна с ръка. — Разбрах това със съпоставянето на имената. Знам, че така сте го хванали накрая, но ти ми каза също, че преди да се досетиш, че Лушън взима самоличността на някои от жертвите си, си прегледал тетрадките му за скривалища, нали?
Робърт погледна замислено партньора си. Знаеше за какво намеква Карлос с въпроса си, защото и той беше мислил за това.
Хънтър току-що му беше казал, че Лушън е документирал всичко, което е могъл, в своята "енциклопедия на убиването", включително локациите на затънтените места, които е купил или си е присвоил. Местоположения, за които никой не знае — скривалища. Тези места, разпръснати из цялата страна, бяха използвани предимно като камери за изтезания, за да може Лушън да експериментира с жертвите си, но лесно можеше да служат и за убежища, когато се почувства заплашен, и Гарсия имаше предвид именно това.
След бягството първата задача в плана на всеки беглец, мъж или жена, е да намери място, където да се скрие — безопасен подслон, където да се скатае поне за известно време. Знаейки това, веднага щом осъзна, че Лушън е написал местоположението на всяко скривалище, което е използвал, Хънтър беше накарал Кенеди веднага да сформира екип от бързо четящи хора. Екипът, в който участваше и Хънтър, няколко часа преглежда тетрадките на Лушън, търсейки всяко място, споменато в текста. Когато стигнаха до последната страница на петдесет и третата тетрадка на Лушън, те бяха идентифицирали общо петнайсет убежища, разпръснати в петнайсет щата. За два часа специалните екипи на ФБР нахлуха във всичките.