Той се вслуша в по-добрата си преценка и подмина "Макдоналдс".
По време на пътуването му до Луизиана общуването с хора щеше да бъде сведено до абсолютния минимум, ако изобщо имаше такова. Щеше да спира за тоалетна само когато бъде абсолютно необходимо, и вместо тоалетните в бензиностанциите щеше да използва храстите край пътя или някоя зона за отдих. Бензиностанциите щяха да бъдат използвани само за презареждане с гориво.
По очевидни причини през първите няколко часа след бягството му от затвора бензиностанциите по магистралата сигурно бяха предупредени за него, особено онези в щата, където беше затворът, и наоколо. Вярно, благодарение на преднината си, Лушън можеше да се отправи във всяка посока, но ако вече не го бяха направили, беше само въпрос на време маршалите да намерят пикапа, който беше зарязал на зоната за почивка край магистрала "Мейнардвил", и да разберат, че е пътувал на югозапад, към Тенеси. Въпреки че може би не знаеха какво превозно средство кара в момента, те щяха да инструктират щатската полиция и шерифа на Тенеси да поставят блокади на стратегически места.
Лушън знаеше това и щеше да направи всичко възможно да избягва магистралите през остатъка от пътуването. Планът му беше да заобиколи националния парк "Чероки", да се върне във Вирджиния и после да продължи на юг през Северна Каролина, Южна Каролина, Джорджия, Алабама, Мисисипи и накрая да стигне до Луизиана. Теорията зад плана беше, че тъй като Лушън идва от Вирджиния и пътува на югозапад към Тенеси, повечето блокади по пътя, ако не и всичките, щяха да бъдат поставени в една и съща обща посока. Никой нямаше да очаква, че той ще се върне във Вирджиния, след като беше избягал оттам.
Според изчисленията му маневрата щеше да добави между десет и шестнайсет допълнителни часа към пътуването му, което в никакъв случай не беше идеално, но в света на Лушън предпазливостта беше далеч по-важна от идеалния вариант. Той беше пресметнал, че ако кара със средна скорост седемдесет-осемдесет километра в час, ще измине цялото разстояние по дългия заобиколен път за трийсет и два часа, докато накрая стигне до затънтената си дървена барака в Южна Луизиана. Имаше предостатъчно вода за цялото пътуване. Ако гладът стане проблем, имаше десертните блокчета и говеждата пастърма, които си беше купил от бакалията в Ноксвил.
Освен това Лушън беше забелязал, че единият от компютърните екрани на таблото на аудито показва докъде ще стигне бензинът в резервоара. Колата беше голяма, с голям резервоар, и когато беше пълен, можеше да измине близо хиляда километра, докато се наложи да бъде презаредена. Резервоарът на аудито беше пълен до половината и Лушън трябваше да спре само на две, най-много на три бензиностанции, преди да стигне до крайната си цел.
Той се върна при аудито, сложи пликовете с покупките на предната седалка, седна зад волана и включи двигателя. Докато изкарваше колата от паркинга, погледна сателитно навигационната карта на таблото, за да провери накъде трябва да завие, когато излезе. Отклони вниманието си само за частица от секундата, но това беше достатъчно, за да пропусне да забележи сребристото беемве, което току-що беше завило зад ъгъла и бързо се движеше към него. Шофьорът натисна клаксона и рязко свърна наляво, като едва не блъсна друга паркирана кола. Лушън веднага удари спирачки и аудито се закова на място. Съдържанието на двата плика с покупки на предната седалка се стрелна напред и се изсипа на пода.
— Кучи син! — измърмори Лушън. — За малко не ме удари.
— Шибаняко! — изкрещя шофьорът на беемвето.
Той се беше вмъкнал на свободно място за паркиране на няколко метра пред аудито. Лушън видя, че вратата от шофьорската страна на беемвето се отвори и отвътре излезе висок и много мускулест мъж.
— Шибаняко! — изкрещя отново мъжът, ядосано насочи пръст към Лушън и тръгна към него.
Лушън разкопча предпазния си колан и бързо изскочи от колата.
— Сляп ли си, да ти го начукам, плешив скапаняко?
Лушън едва имаше време да затвори вратата на аудито, когато здравенякът стигна до него.
— Кой те е учил да караш, мамка ти? — попита мъжът и завря пръст в лицето на Лушън. — Стиви Уондър?
Той изглеждаше на четиридесет и няколко години и имаше къса военна подстрижка и крив нос, който явно беше чупен най-малко два пъти — ясен знак, че не е новак в сбиванията. Носеше бяла тениска, която видимо му беше тясна. Грамадните му бицепси, трицепси и гръдни мускули опъваха тънката материя до скъсване и подчертаваха още повече едрото му телосложение.