— Мамка му!
Уийвър изведнъж спря. Мозъкът му най-после регистрира нещо, което беше пропуснал дотогава.
От издърпано донякъде чекмедже точно зад главното командно табло примигваше слаба бяла светлина.
— Какво е това, по дяволите?
Отново се наложи да прекрачи трупа на Варгас, за да отиде там. Дясното му стъпало докосна пода и се подхлъзна на кръвта. Уийвър инстинктивно протегна ръце напред, отчаяно търсейки нещо, за което да се хване. Лявата му ръка не намери нищо, но дясната се вкопчи в полуиздърпаното чекмедже. Докато Уийвър се опитваше да се задържи, кракът му се плъзна още по-напред. В резултат на това той хвана още по-силно чекмеджето и го издърпа докрай.
Въпреки пронизителния писък на сирените Уийвър чу странното изщракване, което се разнесе, когато чекмеджето се отвори.
Това беше последният звук, който чу. После главата му се взриви в смесица от кръв, кости и сиво вещество.
2
Националният център за анализ на насилствени престъпления, НЦАНП, беше специализиран отдел на ФБР, замислен през 1981 и най-после официално създаден през юни 1984 година. Главната му мисия беше да оказва помощ на правоприлагащите агенции в разследването на необикновени или повтарящи се насилствени престъпления не само на територията на Съединените щати, но и по целия свят.
Директорът на НЦАНП, Ейдриън Кенеди, координираше разследванията или от щаба на отдела, който се намираше в тренировъчната академия на ФБР близо до град Куонтико във Вирджиния, или от просторния си кабинет на най-горния етаж на прочутата сграда "Дж. Е. Хувър" в североизточен Вашингтон. Тази сутрин обаче, както бе пожелала съдбата, когато мобилният телефон иззвъня във вътрешния джоб на сакото му, Кенеди не беше в нито един от двата си кабинета. Той беше отлетял за Лос Анджелис, за да приключи разследване за серийни убийства на ФБР съвместно с лосанджелиската полиция.
— Погребението на специален агент Лари Уилямс ще бъде след два дни — каза Кенеди, обръщайки се към детективи Робърт Хънтър и Карлос Гарсия от лосанджелиската полиция. Естествено дрезгавият му глас, влошен от десетилетия пушене, прозвуча уморено. — Ще се състои във Вашингтон. Помислих, че ще искате да знаете, в случай че можете да дойдете.
— Ще уредим нещата и ще бъдем там — отвърна Хънтър. И неговият глас звучеше уморено. Големите торбички под очите му издаваха колко малко е спал през последните няколко дни.
Гарсия кимна в знак на съгласие.
— Определено ще бъдем там. Уилямс беше страхотен агент.
— Един от най-добрите ми агенти — потвърди Кенеди. В гласа му се долови тъга. — Той ми беше и добър приятел.
— Беше чест да работим с него — добави Робърт.
Кенеди замълча. Погледът му беше унесен и разфокусиран, сякаш размишляваше за нещо. В същия момент служебният му мобилен телефон завибрира в джоба му. Той вдигна показалеца на лявата си ръка, за да помоли детективите да му дадат минутка, и после доближи телефона до ухото си.
— Ейдриън Кенеди — каза директорът на НЦАНП и слуша няколко секунди. Първите две секунди изражението на лицето му се промени в озадаченост, две секунди по-късно — в отказ да повярва, и накрая — в шок.
— Как така е изчезнал?
Въпросът му накара Хънтър и Гарсия да го погледнат с очакване.
— Кога се е случило? — В гласа на Кенеди се прокрадна нотка на безпокойство.
— Какво става? — попита Карлос и се намръщи.
Кенеди направи знак на детективите да почакат.
— Как е възможно, по дяволите? — Той повдигна рамене и безпокойството в гласа му бързо се превърна в гняв. — Защото поправи ме, ако греша, но той не беше ли в затвор с максимални мерки за сигурност?… Тогава как затворник, държан във федерален затвор с максимални мерки за сигурност, успява най-спокойно да избяга от строго охранявана сграда, минава през външния периметър и портата и се озовава на свобода, без да бъде спрян? Що за скапана, аматьорска охрана имаме там?… Моля? Къде е бил прехвърлен? — Ядосаният поглед на Кенеди срещна разтревожените очи на Хънтър само за частица от секундата. — И все пак мерките за сигурност би трябвало… — Кенеди млъкна по средата на изречението. — Колко надзиратели е убил?
Когато чу отговора, ръката му се стрелна към челото и той започна да масажира слепоочията си с палец и показалец.
— Заложил е капан в контролната стая? — Очите му се отвориха широко от изумление. — Как е възможно да е поставил клопка в контролната стая? Какво е използвал?… Как, за бога, се е сдобил с… — Кенеди отново млъкна, когато най-после осъзна, че на този етап вече няма абсолютно никакво значение "как". — Добре. Искам незабавно да го обявите за общонационално издирване — заповяда той. — И да стане наистина незабавно, ясен ли съм? Изпратете бюлетин до всяка правоприлагаща служба и полицейски участък в страната, колкото и да е малък. Искам всички да бъдат мобилизирани за тази задача… абсолютно всички. Освен това искам да уведомиш Департамента на правосъдието, че това ще бъде съвместно издирване на беглец между Маршалската служба на Съединените щати и Федералното бюро за разследване, разбираш ли? Няма да го търсят сами. — Кенеди ядосано си пое дъх. — И искам името на директора на затвора. Някой ще плати за тази некомпетентност, можеш да се обзаложиш… Има и още? Какво друго може да има?