Лушън, който се държеше така, сякаш беше много уплашен, бръкна с дясната си ръка в десния джоб на джинсите си.
— Съжалявам. — Устните му се помъчиха да се разтеглят в усмивка, но не успяха. — Сбърках джоба. — Той пъхна лявата си ръка в левия си джоб и извади всичките пари, които беше взел от портмонето на Алиша Камбъл. — Сто двайсет и седем долара. Това е всичко, което имам.
— Би трябвало да покрият разноските — каза мъжът и протегна ръка, но преди да вземе парите, Лушън събра пръсти в шепа и отстъпи още една крачка назад, примамвайки го зад аудито и извън полезрението на някой, който би ги изненадал.
— Почакай — каза той.
Мъжът му отправи убийствен поглед, този път придружен с гняв.
— Да не си загубил проклетия си ум? Дай ми парите или ще строша голата ти тиква като развалено яйце.
— Нека първо ти покажа нещо — рече Лушън и разпери широко ръце, сякаш се готвеше да прегърне мъжа или да бъде разпънат на кръст.
Здравенякът се спря и челото му се намръщи озадачено.
— Какво правиш, по дяволите?
— Изслушай ме, става ли? — Лушън погледна надясно и посочи протегнатата си дясна ръка. Дланта му беше обърната към мъжа. — Както виждаш, в дясната ми ръка няма нищо. — Той раздвижи пръсти, за да наблегне на думите си, а след това погледна наляво и посочи лявата си ръка. — В лявата си ръка имам сто двайсет и седем долара.
— Да, моите сто двайсет и седем долара — отвърна мъжът.
— Добре — съгласи се Лушън. — Твоите сто двайсет и седем долара, но ето какво предлагам. — Той отново погледна наляво, привличайки вниманието на мъжа към лявата си ръка. — Ще ти дам тези сто двайсет и седем долара плюс ключовете на тази кола… — Главата му леко се врътна настрана, посочвайки аудито. — Трябва само да избереш правилната ръка.
— Какво?
Все още с широко разперени ръце, Лушън бавно смачка на топка банкнотите в лявата си ръка и после сви пръсти. Дясната остана там, където беше — с длан, обърната към мъжа, и изпънати пръсти.
— И така, въпросът ми към теб е къде са парите? — попита Лушън. — В лявата или в дясната ръка?
Мъжът го погледна така, сякаш е ненормален.
— Какво? Откачен ли си, или само глупав?
— Избери ръка — настоя Лушън. — Къде са парите? Избереш ли правилната ръка, парите и колата са твои.
Човекът погледна празната дясна ръка на Лушън и после лявата, с пръсти, свити в юмрук около банкнотите, които току-що беше смачкал на топка.
— Предполагам, че си и двете — откачен и глупав, нали? — попита мъжът. Тонът му изобщо не беше толкова гневен, колкото преди няколко минути. — Виждам, че дясната ти ръка е празна. Дори не си стиснал пръсти.
— Избери ръка.
— И дори не си скрил ръце зад гърба си. Няма къде другаде да са парите… освен ако не си ги пуснал на земята.
Мъжът погледна надолу, но не видя нищо.
За да му помогне, Лушън изпъна два пръста на лявата си ръка, показвайки на мъжа, че смачканите на топка банкноти все още са в дланта му.
— Не, не съм ги пуснал. — Той отново сви пръсти в юмрук и настоя: — Избери ръка.
— Ти си луд.
Очите на Лушън бързо се стрелнаха по посока на входа на третия етаж на паркинга. Все още нямаше коли и не идваше никой.
— Къде са парите? — попита той за последен път. — В лявата или в дясната ръка? Познай и ще спечелиш и колата. — Празната му дясна длан все още беше обърната към мъжа.
— Ти губиш, изрод — подигравателно се ухили здравенякът и погледна лявата ръка на Лушън. — Лявата ръка… Избирам лявата ти ръка.
Лушън затвори очи, сякаш за да види нещо, скрито под клепачите си. Миг по-късно ги отвори отново и разпери пръстите на лявата си ръка, за да покаже пак на мъжа къде са парите.
— Ха, ето ги, виждаш ли? — рече мъжът. — Ти наистина си много тъпо копеле.
— Знаеш ли кое е първото правило на фокуса? — попита Лушън, все още разперил широко ръце.
— Какво? — намръщи се мъжът, сякаш не беше чул правилно. — Какъв фокус?
— Отклоняване на вниманието — обясни Лушън, засилвайки озадачеността на мъжа. — фокусникът кара публиката да гледа на една страна, докато фокусът всъщност става на друго място. Както например тук. Тъй като цялото ти внимание беше приковано върху парите, които държах в лявата си ръка, ти напълно пренебрегна дясната.
Мъжът обръщаше глава наляво, за да погледне дясната ръка на Лушън, но вече беше късно. Десният юмрук на Лушън летеше към главата му. Между пръстите си Лушън стискаше ключа на аудито със заострения край, стърчащ напред. Мъжът едва успя да помръдне глава, когато юмрукът го удари в лявото слепоочие изключително прецизно. Лушън чу странен скърцащ звук, подобен на стъпване върху счупени стъкла с тежки ботуши.