Звукът се разнесе, когато ключът проби кожата и строши черепа на мъжа.
Лявата ръка на Лушън също се беше раздвижила. Беше пуснала банкнотите и също се бе насочила към главата на мъжа, но не за да го удари. Целта й беше да го сграбчи за врата и да задържи главата му да не се отметне назад от удара.
— Успокой се, грамадо — каза Лушън и леко обърна главата на мъжа към себе си, за да се срещнат погледите им. Очите на мъжа, сега изпълнени с ужас, изведнъж се отвориха широко. Болката, която беше избухнала в главата му, накара краката му да загубят повечето си сила и тялото му да се отпусне, но Лушън го изправи, като го хвана за врата. — Почти е готово — прошепна Лушън, без да откъсва поглед от очите му.
Мъжът разтвори устни в усилие да каже нещо, но гласните му струни не бяха в състояние да издадат нещо повече от първично, нечленоразделно ръмжене.
— Разбираш ли? Това е проблемът — започна Лушън, задържайки вниманието на мъжа върху себе си. — Светът буквално прелива от скапани гадняри като теб. Вие сте като мравки — навсякъде сте — в училище, на улиците, на работа… Непрекъснато тормозите хората и правите всичко възможно да се чувстват малоценни само за да се опитате да запълните егото си с илюзията, че сте важни клечки. Но тази чаша никога не се напълва, нали?
Мъжът отново се помъчи да каже нещо, но гласните му струни пак не можаха да издадат звук.
— О, няма да можеш да говориш — продължи Лушън. — Номерът тук е, че те ударих в лявото слепоочие… много точно, трябва да добавя, но от друга страна, правя го от известно време. Все едно, най-важното е, че точно зад лявото и дясното слепоочие се намира най-тънката част на човешкия череп. Това е така, защото това място всъщност е кръстовище на кости. Там се срещат четири от черепните кости и така успях да го пробия толкова лесно, използвайки само обикновен ключ, който сега е забит в черепа ти.
В тази секция на третия етаж на покрития паркинг нямаше камери за наблюдение и Лушън имаше известна свобода на движение. Той бързо пусна врата на мъжа и с лявата си ръка го хвана под дясната мишница, за да го пренесе по краткото разстояние между аудито и беемвето.
Отново погледна към входа на етажа. Все още нямаше движение.
Мъжът беше едър и тежък, но за Лушън не беше много трудно да го довлече от едното превозно средство до другото. Когато стигна до беемвето, той бръкна в джоба на мъжа и извади ключовете на колата му, а после натисна бутона за отваряне на багажника.
— Но най-интересният факт за човешкото слепоочие е, че точно зад него минава голяма артерия, която се нарича менингеална артерия. — Лушън реши да възобнови обяснението си. — Тази артерия снабдява с кръв външната обвивка на мозъка.
Клепачите на мъжа потрепнаха и той почти изпадна в безсъзнание.
— Не, не, не — каза Лушън и леко отслаби натиска, който упражняваше върху ключа. — Остани с мен още малко, ако обичаш. — Призна грешката си. — Съжалявам, вероятно те отегчих с всичките тези медицински обяснения. Не е необходимо да знаеш нищо от това. Но ето какво трябва да знаеш. Ако слепоочието е ударено достатъчно силно, едната от четирите кости, които се кръстосват в онази точка, може да се счупи навътре и да разкъса онази артерия. Ако се случи това, тогава около мозъка се събира и се натрупва кръв, която го притиска много повече, отколкото той може да издържи. Ако незабавно не получи медицинска помощ, мозъчната тъкан ще се подуе от натиска и ще причини невъобразима болка и впоследствие… смърт, разбира се.
Въпреки че мъжът не беше в състояние да говори, Лушън знаеше, че той го чува и разбира.
— Ти, приятелю мой, няма да получиш незабавно медицинска помощ. Всъщност няма да получиш никаква помощ. — Лушън млъкна за ефект. — И онова, което ще направя сега, ще гарантира, че средната менингеална артерия в главата ти е разкъсана. — Той намигна на мъжа. — Ще боли… много.
С едно рязко и силно движение Лушън завъртя ключа, забит в черепа на мъжа. Триенето между метала и костта произведе смразяващ душата звук, който напомняше на схрускване на шепа сухи зърнени гранули наведнъж. Това изпрати нови разноцветни фойерверки на болка в мозъка на мъжа, които го накараха да се гърчи конвулсивно, сякаш го екзекутират с електричество.
Лушън моментално запуши устата му с лявата си ръка, защото знаеше, че с тази нова вълна на болка гласните му струни, макар и за малко, ще намерят прилив на сили.
Писъкът се изтръгна от мъжа, но заглъхна също толкова бързо, заглушен от дланта на Лушън.