— Казах ти, че вероятността е малка — рече Хънтър.
— Ще държа екипите на място още четиридесет и осем часа. След това става безсмислено.
Двамата детективи се съгласиха.
— И между другото — добави Кенеди, обръщайки се към Хънтър, — ти се оказа прав.
— За какво? — попита Робърт.
— За това как е успял да избяга — поясни Кенеди.
— Хипнотизирал е единия надзирател в лечебницата. Гледах видеозаписа от камерата за наблюдение. Късно същата нощ, докато единият надзирател прави последната си обиколка, Лушън му казва нещо — някаква команда. И надзирателят изпада в унес ей така, изведнъж. — Кенеди щракна с пръски. — Още една команда и надзирателят отключва килията му. След това надзирателят влиза в килията и Лушън го набутва в ъгъла с тоалетната — сляпата точка за камерата. Надзирателят е бил горе-долу със същия ръст и телосложение като него. Лушън го убива, взима униформата му и отива в контролната стая. Не поглежда към камерата на вратата, но единият от двамата кретени вътре натиска бутона и го пуска да влезе. От там нататък следва истинска касапница. В контролната стая няма камера за наблюдение, затова точната последователност на събитията е неизвестна, но както знаем, Лушън убива всички в стаята и залага капан, за да убие още един надзирател или медицински помощник, който се появи пръв, и прави всичко това за по-малко от пет минути.
— Явно не е избягал пеша, нали? — попита Гарсия.
— Не — отвърна Кенеди. — Взел е пикап, "Шевролет Колорадо", на единия от надзирателите, които е убил в контролната стая.
— Открихте ли пикапа? — попита Робърт.
— Да. Беше оставен в зона за почивка на магистрала "Мейнардвил" в Тенеси. Лушън очевидно е взел друга кола, но няма как да разберем каква е. Магистрала "Мейнардвил" води до US 441, където лесно е могъл да смени посоката и да отиде на север, към Кентъки, но ние работим по версията, че е продължил на юг и към град Ноксвил.
Хънтър погледна въпросително директора на НЦАНП.
— Вчера сутринта в багажника на беемве е бил открит труп на мъж — обясни Кенеди. — Колата е била на третия етаж на покрит паркинг в центъра на Ноксвил. Жертвата, някой си Рос Бакстър, четиридесет и три годишен, от Ноксвил, е имал рана в лявото слепоочие. — Той повдигна рамене. — Нанесена е с не много остър, но не и точно тъп предмет. Не и много дълъг, вероятно седем-осем сантиметра, но достатъчно дълъг, за да проникне през черепа на Бакстър и да разкъса средната му менингеална артерия. Смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба и мозъчен оток, дължащ се на прекалено високо кръвно налягане в черепа. Въпреки че трупът е намерен вчера, часът на смъртта е някъде между осемнайсет и двайсет и четири часа по-рано и това съвпада с времето, за което Лушън е могъл да стигне до Ноксвил. Причината да не сме сигурни дали убийството е дело на Лушън, е, че Бакстър е бил известен като скандалджия. Според разкритията на детективите от полицията на Ноксвил, изглежда, той бил кавгаджия открай време, както си спомнят повечето хора. Списъкът на онези, които са го мразели, е дълъг колкото телефонен указател. Убийството му може да е отплата от някой, с когото се е заяждал твърде често.
— Колата проверена ли е за пръстови отпечатъци? — попита Гарсия.
— Да. Никъде не са открити отпечатъци на Лушън.
— Няма ли камера за наблюдение на паркинга?
— Има няколко, но за наш лош късмет беемвето на Бакстър е било паркирано на сляпа точка. Нямаме видеозапис на случилото се. Имаме кадри, записани от камерите на входа и на изхода от паркинга. ФБР и Маршалската служба проверяват местонахождението на всяко превозно средство, което е влязло и излязло от паркинга в деня, когато е бил убит Бакстър.
— Попаднали ли са на нещо? — попита Хънтър.
— Все още не знаем — отговори Кенеди. — Идентифицирали са и са открили всяко превозно средство, с изключение на две. — Директорът на НЦАНП бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади тефтерче. — Червен форд мустанг с регистрационни табели от Нашвил и гарвановочерно ауди А6 с номера от Чарлстън.
— Чарлстън? — попита Карлос.
— Западна Вирджиния — потвърди Кенеди и продължи: — Фордът е регистриран на името на някой си Франк ОʼБрайън, трийсет и три годишен, от Литъл Рок, Арканзас. Той е музикант и от седем години живее в Нашвил. Успяхме да разберем, че ОʼБрайън изчезва от време на време — турнета, концерти, студийни записи, такива неща.
— Сам ли живее? — попита Гарсия.
— Да. Съседите му не са го виждали най-малко от два дни и никой, с когото разговаряхме, няма представа къде може да е. Не отговаря и на мобилния си телефон.