След като беше заложил капан в чекмеджето на контролната стая на лечебницата, Лушън нямаше как да знае дали пушката е гръмнала или не и дали е убил още една жертва, но всъщност това нямаше значение. Той се хвалеше с бързото си мислене и съобразителност. Хънтър го знаеше и нямаше намерение да му доставя удоволствие.
— Добър механизъм — каза Робърт. Гласът му беше контролиран и дишането — равномерно. — Жалко, не е проработил.
Отговорът му накара Лушън да се поколебае и да млъкне. Определено не очакваше това.
Хънтър долови колебанието му и бързо допълни с обяснение отговора си:
— Открили са капана, преди да пострада още някой.
От малкия високоговорител на телефона му се разнесе престорен смях.
— Не, не са го открили — каза Лушън. — Капанът беше идеално поставен. Идеално скрит. Никой не би го открил, без да издърпа чекмеджето, и веднага щом някой го е направил… играта е свършила. Губиш уменията си, Робърт. По-рано много те биваше в укриването на истината. Остаряваш, приятелю мой.
— Да — отговори Хънтър, който съзря идеална възможност да атакува егото на Лушън, но не като се опитва да докаже нещо. Това нямаше да има ефект върху човек като него. Номерът на Хънтър беше да го остави да се чуди. — Така или иначе, Лушън, продължавай да мислиш, че всичко, което правиш, е безгрешно… че всички ние губим уменията си освен теб… че три години и половина пълно бездействие и изолация не са ти повлияли по никакъв начин… че никога не би направил елементарна грешка като найлоново влакно, което си забравил… — Хънтър умишлено остави недовършено изречението. — Знаеш ли какво? Няма значение.
Този път Лушън запази мълчание.
Хънтър знаеше, че в момента той трескаво преравя паметта си, търсейки грешка, която може да е направил в контролната стая.
— Да — съгласи се Робърт. — Времето определено прави всички онези неща, които ти спомена, но и незабележимо те кара да позагубиш форма.
Последва дълго и напрегнато мълчание.
— Радвам се, че според теб съм позагубил форма, Скакалец — най-после отговори Лушън. — Защото с удоволствие ще ти докажа, че грешиш. Ето ти пример. Готов ли си? Ноксвил, Тенеси — на Стейт Стрийт има покрит паркинг.
Хънтър погледна Кенеди, който кимна, потвърждавайки, че там са намерили трупа на Рос Бакстър в багажника на сребристото беемве.
— Да — отвърна Робърт. — Подозирахме, че си бил ти.
— Тогава сте намерили беемвето.
Хънтър отговори с мълчание, което беше достатъчно красноречиво.
— Любопитното тук е, че тази смърт можеше да бъде избегната — обясни Лушън. — Ако той не беше такъв задник. Но беше супергадняр. Все едно, сигурен съм, че направих услуга на много хора. А сега пример номер две.
Хънтър, Гарсия и Кенеди се спогледаха обезпокоено.
Лушън каза на Робърт точните координати на мястото, където беше оставил трупа на Алиша Камбъл.
— Може да не намерите много от нея. В онази гора има вълци, знаеш ли? Но за да я идентифицирате, закачих чантата й на едно дърво. Какво да кажа? Понякога съм мил и добър. Все едно, трябва да затварям, Скакалец. Трябва да се върна към работата си… моето научно изследване. Знаеш за какво говоря, нали? — Лушън не остави на Хънтър време да отговори. — Но разбира се, че знаеш. В края на краищата, ти и ФБР ми го отнехте, помниш ли? Трудът на живота ми. Всичките ми изследвания. Но не се тревожи, стари приятелю, не се сърдя. Изобщо не съм ядосан. В крайна сметка, това беше намерението на цялото изследване. Каква полза би имало от него, ако резултатите не са споделени и оценени от други хора? Проблемът е, че… не съм приключил, Скакалец. Все още има някои възможности, които не съм изследвал… методи, които не съм изпробвал… ситуации, в които не съм се поставил… чувства, които не съм изпитал. И нямам търпение отново да се заловя с всичко това. Както казах, три години и половина са много време и тези неща адски ми липсваха.
Последва дълго и неловко мълчание.
— Дръж телефона си наблизо, Робърт, защото може да се свържа с теб по-скоро, отколкото мислиш. — Лушън отново се изсмя, този път кратко и весело. — Нека игрите започнат, Скакалец, нека игрите започнат.
Линията прекъсна.
17
— Предполагам, че може да кажеш на твоите момчета и на Маршалската служба да спрат издирването на аудито и форда — измърмори Гарсия на Кенеди, след като Хънтър приключи с разговора.