— Извинете, полицаи — каза Лушън и спря пред тях. Сега акцентът му беше като на четворката, която се бореше с багажа. — Бихте ли ми казали за колко време ще стигна от тук до центъра на Лос Анджелис? За пръв път идвам в града — излъга той.
— Щом не сте идвали в града, мисля, че по-уместният въпрос е колко сте готов да похарчите? — отговори по-младият от двамата полицаи. Той имаше дълъг нащърбен белег, който не беше заздравял напълно. Лушън предположи, че е от нараняване със стъклена бутилка. — Таксито ще ви струва някъде между… — Ченгето погледна партньора си за потвърждение. — Осемдесет и сто и петдесет долара, в зависимост от това къде точно искате да ви закара.
Другият полицай кимна.
— Да, мисля, че толкова.
— И ще ви закара докъдето и да е най-малко за четиридесет минути — добави по-младото ченге. — Зависи от уличното движение, а в този град никога не се знае дали няма да е натоварено.
— Или може да вземете автобус "Флайуей" до Юниън Стейшън и оттам да се качите на такси — продължи вторият полицай. Той изглеждаше най-малко петнайсет години по-възрастен от партньора си и имаше гъсти, идеално подрязани мустаци. — Автобусът "Флайуей" ще ви струва седем долара, но ще ви закара до гарата за повече от един час.
— Едната възможност за избор е по-бърза — каза по-младият, — а другата е по-евтина. Вие решавате.
Тъмнокафявите очи на Лушън, които сега бяха сини, благодарение на контактни лещи, бавно се местеха от единия полицай на другия, сякаш чакаше някой от тях да го разпознае.
Те не го познаха.
— Благодаря — усмихна се той. — Мисля, че в такъв случай ще избера таксито, тъй като парите не са проблем.
По-младото ченге изви глава към него.
— Не трябва да обявявате такава информация на висок глас, господине. Не и в град като Лос Анджелис и определено не в лосанджелиско такси.
Лушън кимна в знак, че се извинява.
— Благодаря ви още веднъж, полицаи. Много съм ви признателен.
— Най-близката пиаца за таксита е натам, господине — каза по-възрастното ченге и посочи в противоположната посока на онази, в която се беше отправил Лушън.
— О, съжалявам. Колко съм тъп — отвърна той, сложи си слънчевите очила и се завъртя на пети.
Какво ще кажеш сега, Робърт? Позагубил ли съм форма след три години и половина, помисли си той, докато минаваше покрай двамата полицаи. Надявам се, че си готов, стари приятелю, защото аз съм тук… и идвам за теб с торба, пълна с изненади.
19
— Лушън е пристигнал със самолет на международното летище в Лос Анджелис? — учуди се Гарсия поглеждайки с присвити очи Ейдриън Кенеди.
Джипът най-после се измъкна от задръстването бързо се насочи към международното летище "Дълес".
— Когато беше арестуван последния път — отговори Хънтър вместо Кенеди, — в едното му скривалище бяха намерени различни лични карти, шофьорски книжки и дори паспорти. Всичките бяха истински… Принадлежаха на жертвите мъже, които внимателно е подбирал по ръста, телосложението, цвета на кожата, възрастта и приликата във външния вид, въпреки че за него външният вид не е толкова важен.
— Как е възможно?
— Това е особеното на Лушън — обясни Хънтър. — Той е майстор в промяната на външния вид. Експерт е с грима и течния латекс и това означава, че ако има достъп до подходящи материали, може да се направи да изглежда какъвто иска. Да заприлича на човека на снимката в нечий паспорт или шофьорска книжка, не е толкова трудно за някого с неговите умения.
— Лушън винаги планира предварително — намеси се Кенеди. — Според онова, което открихме чрез тетрадките му, той никога не запазва една и съща самоличност повече от дванайсет месеца… и никога не остава по-дълго на едно и също място. Постоянно се мести насам-натам и винаги възприема нова самоличност. И колкото по-често го прави, толкова по-добър става в това, дотолкова, че може да те спре на улицата и да говори с теб, а ти изобщо няма да разбереш, че е той. И така… за да отговоря на въпроса ти, детектив Гарсия, да мине през проверката на вътрешен полет, където отегченият служител на авиолинията едва поглежда снимката на личната ти карта, е като разходка в парка за Лушън.
Докато се приближаваха към летище "Дълес", над джипа прелетя "Боинг 747", отправил се към пистата за кацане, и стъклата издрънчаха.