— Ейдриън — настоя Хънтър. — Защо Лушън е бил държан в затвор с максимални мерки за сигурност, а не в затвор със свръхмаксимална степен на сигурност?
Кенеди вдигна глава и срещна погледа му.
— Защото го искахме възможно най-близо до Куонтико и НЦАНП, Робърт. Най-близкият федерален затвор със свръхмаксимална степен на сигурност до нас е в Колорадо.
Не беше необходимо Хънтър да пита. Той отлично знаеше защо Кенеди е искал Лушън Фолтър близо до Куонтико.
— И той беше в изолатор — увери го Кенеди. — Винаги е бил, от деня, в който го заловихме. Дори когато се наложи да бъде преместен в лечебницата. — Кенеди поклати глава, явно ядосан. — Не проумявам как е успял да избяга. Добре, затворът не е със свръхмаксимална степен на сигурност, но все пак е федерален, с максимални мерки за сигурност. Не може да избяга току-така, Робърт. Сигурно е получил помощ отвън или някой е направил най-голямата и определено последната грешка в кариерата си. Ще разбера точно как е успял да избяга и лично ще се погрижа виновникът да си плати. Лушън не трябваше да е…
— Има ли значение как е успял да се измъкне, Ейдриън? — прекъсна го Хънтър и се подпря на ръба на бюрото си. — Той е на свобода. Навън е… и тъй като е беглец, сега за него носят отговорност Департаментът на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати. Но докато е бил в затвора, сигурен съм, че е виждал едни и същи надзиратели ден след ден, нали? Надзирателят, който му е носил храна; надзирателят, който му е носел книги; надзирателят, който го е придружил до лечебницата.
— Да, и какво от това? — попита Кенеди, който явно не следеше мисълта на Робърт.
Хънтър отвори широко очи от почуда. Очевидно беше изненадан от наивността на директора на НЦАНП.
— Не говорим за кой да е сериен убиец, нали, Ейдриън? Става дума за Лушън Фолтър, вероятно най-психологически способният убиец в света. Искаш ли да отгатнеш в каква друга област на психологията е ненадминат? — Хънтър не дочака отговор. — Хипнозата.
Кенеди въздъхна видимо болезнено.
— Дали сте на човек като Лушън възможността да вижда един и същ надзирател всеки ден — продължи Робърт. — Възможността да говори с един и същ надзирател всеки ден. Все едно сте му връчили ключовете на килията му и зареден пистолет.
— Лушън беше прехвърлен в строго охраняван затвор само преди една седмица — опита се да възрази Кенеди.
Хънтър го погледна така, сякаш виждаше напълно непознат човек.
— От деменция ли страдаш, или само се опитваш да оправдаеш задника си, Ейдриън?
Кенеди стисна челюсти. Малцина имаха дързостта да му говорят с този тон.
— Колко време е необходимо на един експерт, за да постави под хипнотичен контрол нищо неподозиращ субект? — попита Хънтър. — Виждал си това да се случва и преди, нали?
Кенеди отмести поглед встрани. Знаеше, че Робърт е прав.
— Но освен всичко чух, че ти спомена за някаква клопка — обади се Гарсия. — Каква клопка?
— Не съм сто процента сигурен — отвърна Кенеди, обръщайки се към Карлос. — По телефона ми казаха, че след като избягал от килията си и убил четирима души, Лушън явно е заложил капан в контролната стая на лечебницата. Убил друг надзирател, когато дошъл да застъпи дежурството си сутринта близо половин час след като Лушън е избягал. Това бил надзирателят, който най-после и вдигнал тревога.
— Какъв е бил капанът? — отново попита Гарсия. — Какво е използвал?
Кенеди стрелна поглед към прозореца до Хънтър.
— Ако отворя прозореца, може ли да пуша тук вътре?
— Не — отговори Хънтър.
Кенеди нетърпеливо прокара език по устните си.
— Лушън, изглежда, е използвал пушка дванайсети калибър с рязана цев — каза той, най-после отговаряйки на въпроса на Гарсия. — фенерче и найлонова връв — риболовно влакно или нещо подобно.
— Риболовно влакно? — учуди се Карлос.
— Не питай — рече Кенеди. — Казаха ми, че найлоновата връв някак е била прикрепена към задната страна на чекмедже в единия край и пушката в другия. Когато чекмеджето било издърпано, пушката, скрита зад кашони, произвела изстрел и отнесла главата на надзирателя.
— Господи! — възкликна Гарсия.
— И все пак сега всичко това няма значение, Ейдриън — каза Хънтър. — Не можем да направим нищо. Можем само да оставим Департамента на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати да си вършат работата. Както казах, сега Лушън е тяхна отговорност.
— Прав си — отвърна Кенеди. — Сега Департаментът на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати отговарят за Лушън, но те няма да го преследват сами.