- Благодаря ти, Джим - каза Амилия, царствено учтива.
Клекнър се надигна от седалката и тръгна към тях, но в този момент Чейтър изригна:
- Сядай долу, дяволите да те вземат!
Избухването му ги свари неподготвени. Кел забеляза дълго стаяваната омраза, изписала се внезапно на лицето му. Спомни си за Кабул, за тясното помещение, за миризмата на пот и страх при разпита на Гарани. Спомни си Чейтър, подивял от ярост, пръскащ отровни слюнки в жегата. Беше човек на резките смени на настроенията.
Клекнър седна. Явно си даваше сметка за ситуацията, в която бе изпаднал, но на лицето му бе изписана фалшива надменност, сякаш бе решил да не се даде без бой. Кел чу приглушения тътен на самолет, който кацаше в далечния край на пистата.
- И така - каза Амилия, поглеждайки часовника си, докато сядаше срещу Клекнър, - както ти казах, имаме към теб въпрос относно наш източник в Иракски Кюрдистан. С когото се занимаваше Пол Уолинджър.
Времето беше от значение наистина, но Кел инстинктивно усещаше, че Амилия твърде бързо пристъпва към разпита. Той не се изненада, когато Клекнър отклони въпроса.
- Познавате се добре с Том, нали?
Амилия се извърна и се усмихна на Кел.
- Да, от много години.
- Значи знаете за тия двамата? - Той посочи с пръст Чейтър. - Позната ви е историята им. - Амилия въздъхна изморено. Нямаше никакво желание да се въвлича във второразредни игри по надхитряне. - Сигурно се чувствате като едно време, а?
- Точно така.
- А, нали? Не искаш ли да ме удариш, Том? Да ми нахлузиш торба на главата? Сигурно ноктите ми ти се струват особено привлекателни. - Той вдигна ръцете си нагоре, с длани към лицето. - Не се съмнявам, че Джим ще намери отнякъде клещи. Хайде, заповядайте, момчета, чувствайте се като у дома си. За това поне ви бива.
Кел не изпитваше нищо. Съвестта му беше чиста. Амилия също седеше невъзмутимо на мястото си. И двамата бяха твърде опитни в играта, за да реагират на елементарната тактика на Клекнър.
- Значи такава била работата? - попита Чейтър. Кел почувства известно разочарование, че толкова лесно клъвна. - Не ти харесват методите ни. - Чейтър направи крачка към него. Кел видя, че Клекнър изпитва физически страх от доскорошния си началник. За момент в очите му премина сянка на боязън. - И сега си решил да си го кажеш, че да ти олекне?
- Определено имам какво да кажа - отвърна Клекнър.
- Остави го да говори - каза Амилия.
Клекнър се облегна назад в седалката си. След дълга пауза продължи:
- Знам какви сте ги вършили, Джим. - Гласът му лепнеше от морално негодувание; глас на млад мъж, чиято невинност е отнета от онези, на които някога сляпо е вярвал.
- Ами? И какви сме ги вършили? - попита Чейтър.
-Водили сте арестанти за каишки, като кучета.
Знам, че ти лично си давал нареждане да давят затворници през кърпа. Знам, че си поискал от ОМС да провери здравословното състояние на Гарани, за да се убедиш, че ще издържи на изтезанията.
ОМС беше медицинската служба към ЦРУ. Амилия скръсти ръце и пак въздъхна тихо. Кел чакаше търпеливо, той поне не бързаше заникъде. Нямаше желание да си хаби приказките с Клекнър.
- Как се чувстваш, работейки за служба, която всеки ден убива невинни жени и деца?
Първоначално не стана ясно към кого е адресиран въпросът на Клекнър.
- За дроновете ли ще говорим пак? - отвърна Чейтър, на когото започваше да му писва. - Това ли искаш? Ама наистина?
Клекнър се обърна към Кел.
-Ами ти, Том?
Кел знаеше, че този разговор си е чист театър.
- Ние бяхме във война, Райън - каза той, като се опитваше с тона си да подскаже на Клекнър, че неговите морални и философски съждения са му толкова безразлични, колкото и му звучат глупаво.
- Стига бе! Във война? Така ли му викате? Хиляди хора живеят в гета и ги е страх да си подадат носа от къщите си, страх не само от кръвопролитието, но и от самия шум на прелитащия дрон? Това е чисто психическо изтезание! А ти го наричаш война?!
Клекнър се напомпваше със собствената си риторика. Амилия стана и закрачи напред-назад из самолета, все едно се намираше в бар и изчакваше свой мъртво пиян познат да изтрезнее.
- В тези квартали гъмжи от хора с душевни заболявания, децата се страхуват да отидат на училище, за да получат тъкмо образованието, което би могло да ги откъсне от ислямския екстремизъм. - Последните думи Клекнър изпръхтя презрително. - А през цялото това време ние поддържаме и разпространяваме по целия свят представата, че за моята страна, за Съединените американски щати, е окей да участва в извънсъдебни саморазправи, в убийства и атентати. Ние създаваме тероризъм. Ние генерираме заплахи.