Линията прекъсна.
Кел постави телефона на седалката до себе си и остана известно време загледан в черната нощ навън. В зоната на летището се виждаха сякаш по-малко светлини, пистата беше притихнала. Той вдигна телефона и набра номера на Рейчъл. Не успя да се свърже. Нямаше и гласова поща. Не успя да чуе гласа й, дори на запис.
- Том?
Беше Амилия. Без да я усети, бе влязла в пилотската кабина и бе затворила вратата след себе си. Кел се извърна и тогава тя видя изражението му.
- Какво има? - попита тя.
- Казах ти, че Рейчъл не е в безопасност. Казах ти, че има нужда от охрана.
- Но какво се е случило?
Кел посочи телефона.
- Беше Минасян. Отвлекли са я. И искат да я разменят срещу Клекнър.
Увереността напусна Амилия, както въздух изтича от пробит балон.
- О, господи! Толкова съжалявам.
Сякаш в един миг цялата й жизнена сила, целият й професионален опит бяха издухани в небитието от думите на Кел. Той си представи положението, в което се намираше Рейчъл. Ужаса в душата й, пълната й изолираност от света. В този момент той изпитваше към Минасян същата ярост, която и към Клекнър, когато го бе видял с Рейчъл в онази хотелска стая. Но Кел не можеше да знае дали Амилия изобщо би се съгласила да обсъждат идеята за евентуална размяна на Клекнър срещу Рейчъл.
- Къде са я хванали?
- Не знам - отвърна той.
- От Службата обаждали ли са се?
- Ти ми кажи.
Амилия извади телефон и започна да търси номера в указателя.
- Кога за последен път си се чувала с Рейчъл? - попита я Кел.
Амилия сякаш не чу въпроса му.
- Какво?
- Откога имаш последно потвърждение, че Рейчъл е жива и в безопасност?
- От неделя - отвърна неуверено тя. - Мисля, че беше неделя.
Оттогава бяха минали повече от трийсет и шест часа. През това време Амилия Левин се бе тревожила повече как да не развали отношенията си с Джим Чейтър, отколкото да осигури безопасността на дъщерята на Пол.
- Ще позвъня в Истанбул - каза тя. - Ще разбера какво се е случило.
Кел гледаше навън през прозореца. Шофьорът на мерцедеса беше застанал под носа на самолета и безгрижно пушеше цигара. Кел знаеше, че е въпрос на време Амилия да съобщи на американците. След това животът на Рейчъл щеше да бъде в ръцете на Джим Чейтър.
- Остави това на мен - каза Амилия, като посочи с очи пътническия салон. - Продължавай да говориш с Клекнър. Опитай се да разбереш каквото можеш за други операции. - Кел с раздразнение установи, че дори сега Амилия не беше изцяло концентрирана върху безопасността на Рейчъл, макар да разбираше, че възможностите на Службата да разпита Клекнър се бяха стеснили още повече. - Дай ми пет минути - каза тя.
Кел прибра телефона си, отвори вратата на пилотската кабина и се върна в салона. Чейтър тъкмо излизаше от тоалетната в задния край на самолета, като оправяше вратовръзката си. Клекнър повдигна иронично вежди.
- Проблем? - попита той.
Кел беше обхванат от безсилната ярост на човек, останал без избор. Съдбата на Рейчъл вече беше извън неговите ръце. Всичките му усилия - да се съвземе от измяната й, да издири и залови Клекнър - бяха обезсмислени от изнудването на Минасян.
- Разправи ми за Ебру Елдем - каза той.
Искаше да затвори устата на Клекнър, да изтрие наглата, тържествуваща усмивчица от физиономията му, да го разобличи в безкрайното му лицемерие. Чейтър улови погледа му, докато се връщаше към предната част на самолета.
- Какво за Ебру Елдем? - отвърна Клекнър.
Кел направи крачка към него.
- Искам просто да чуя историята й. Какво означаваше тя за теб?
- Какво означаваше за мен?
- Не е ли вярно, че тя е споделяла някои от политическите ти възгледи, както току-що ги изрази? За ударите с дронове? За Абу Граиб, а също и за Ирак? Не е ли вярно, че двамата сте имали много общо помежду си?
Чейтър седна и се наведе напред, гледайки в упор Кел, питайки се накъде насочва разговора. Кел си даваше сметка, че Клекнър се страхува от капан. Американецът изглеждаше твърдо решен да не отговаря.
- Доколкото имам представа за личността на госпожица Елдем, придобита от четене на нейни статии, на блога й, на седмичната й колонка, аз мога да заключа, че тя се е възмущавала от тормоза срещу Брадли Манинг, от целенасоченото убийство на Осама бин Лaден, от инвазията в Ирак. - Докато говореше, Кел гледаше Клекнър, но си мислеше за Рейчъл. Той се спря за миг, като се опитваше да овладее тревогата си, и после попита: - Какво мислиш ти по всички тези въпроси?
- Не сме говорили за такива неща - отвърна Клекнър.
Това бе лъжа. Чейтър също го усещаше. Клекнър все повече се оплиташе в собственото си лицемерие.