Чейтър я погледна учудено.
Кел изпита мощен прилив на благодарност към нея. Той отвори вратата на самолета, спусна стълбата, слезе няколко стъпала надолу и направи знак на Олдрич. После се върна в салона.
- Дани ще дойде да го прибере - каза той на Чейтър.
Американецът, който в този момент си обличаше сакото, бе усетил, че нещо не е наред. Сега мълчаливо кимна. Лицето на Клекнър си оставаше все така безизразно. В салона нахлу порив на вятъра, но летището беше почти напълно утихнало. Дани се появи на вратата с чифт пластмасови белезници в ръка.
- Остави на мен - каза Чейтър. Той пое белезниците от Дани и се обърна към Клекнър. - Стани!
Клекнър се подчини, като му подаде ръцете си със събрани китки. Чейтър му постави белезниците и ги притегна с рязко движение; Клекнър примижа от болка. В това време Кел си мислеше за Рейчъл. Прилошаваше му от страх, че може да я загуби. Запита се колко ли време е нужно на хората им в Истанбул да стигнат до вилата. Десет минути? Петнайсет?
- Да чака в колата - каза Чейтър.
Телефонът на Амилия иззвъня. Тя кимна на Кел, натоварвайки го с отговорността да води предварителните преговори с Чейтър. Малко по-късно Дани вече бе извел Клекнър от самолета и Кел отново бе затворил плътно вратата. Гласът на Амилия се чуваше от пилотската кабина, но не се разбираше какво казва.
- Е? - попита Чейтър. - Казвай, какво става?
После седна на мястото на Клекнър, скръсти ръце на гърдите си и се усмихна по начин, който напомни на Кел за срещата им в Анкара. Чейтър напълно бе възвърнал естествената си арогантност.
- Хората на Минасян са отвлекли наша служителка в Истанбул. Предлага ни да я замени за Клекнър.
Чейтър погледна невярващо нагоре.
- Мамка му, как е станало пък това? - попита той тавана. - И коя е тази служителка?
- Има ли значение? - попита Кел.
- Коя е, Том?
Кел не искаше да му съобщава името на Рейчъл. Нямаше доверие на Чейтър, че ще я опази жива. Накрая каза:
- Дъщерята на Пол Уолинджър, Рейчъл.
Реакцията на американеца го изненада. Чейтър го погледна и се усмихна одобрително.
- Господи! Привлекли сте я да работи за вас? Рейчъл е ваш човек? - Той сякаш беше по-впечатлен от находчивостта на МИ6, отколкото разтревожен от отвличането на Рейчъл. - И как стана това?
- Дълга история - отвърна Кел, който вече усещаше как постепенно отвътре го изпълва дълго потискана ярост.
Обаждането на Минасян го бе изкарало от равновесие. Той запали цигара и прибра пакета в джоба си, без да предложи на Чейтър. Гласът на Амилия още се чуваше откъм пилотската кабина. Спокойствието на Чейтър не му харесваше.
- Знаеш ли къде е отведена? - попита американецът. Кел поклати глава. - А откъде сте сигурни, че Минасян не блъфира?
- Не сме - отвърна Кел.
- Значи така, само преди няколко часа тоя се мотае из Одеса. А сега се оказва, че е организирал отвличането на агент на МИ6 на хиляда километра от там?
- Така изглежда. - Кел не желаеше да допусне, че Минасян би могъл да го лъже; рискът бе твърде голям. Надпреварваха се с часовника. Той продължи: - Да речем, че Рейчъл е била отвлечена през последните трийсет и шест часа. Като застраховка, в случай че Райън не успее да се измъкне.
- Да речем - отвърна Чейтър, сякаш Кел нарочно се правеше на наивник. - А имате ли доказателство, че е жива?
Въпросът беше ужасяващ в своята простота. По тона на Чейтър не личеше да го е грижа особено много какъв би могъл да бъде отговорът.
- Амилия се опитва да научи повече.
Доказателство, че е жива. Дали Чейтър знаеше нещо повече, отколкото показваше? Кел дръпна от цигарата, вдишвайки дима дълбоко в дробовете си. Той не изпитваше никаква лоялност към Службата, изобщо не го бе грижа, че от Лангли биха могли да се оставят на СВР да им измъкнат Абакус под носа. Интересуваше го единствено безопасността на Рейчъл. Всичко останало бяха игрички на шпионаж.
- Разполагаме с по-малко от шест часа - каза той. -Ако ще правим размяната, трябва да отведем Клекнър до руското посолство в Киев, а те ще отведат Рейчъл до...
Чейтър не го остави да довърши.
-Ако ще правим размяна - каза многозначително той.
Кел вече с мъка удържаше яростта си. Той съзнаваше, че сега е особено важно да не се конфронтира с Чейтър, да не го кара да се чувства, сякаш друг е взел решението вместо него. Същевременно не искаше да оставя у ЦРУ впечатлението, че животът на Рейчъл подлежеше на договаряне.
-След като получим доказателства, че Рейчъл е жива - каза той, - аз бих ти предложил да подготвиш съобщение за печата по случая с Райън, за да контрираш всякакви твърдения на Москва относно естеството на работата му за СВР, да ги изпревариш в пропагандната война, преди...