Чейтър отново го прекъсна, като клатеше глава и мърмореше:
- Том, Том, Том. - Сякаш Том Кел беше някакъв наивник. - Нека да не изпреварваме събитията. Нямам намерение да предприемам каквото и да било, докато не разполагаме с всички факти за момичето.
Кел бе допуснал грешка, като му каза, че Минасян им бе дал шестчасов срок. Чейтър щеше да се опита да протака, докато времето изтече. Той очевидно не се интересуваше от Рейчъл. Пет пари не даваше за живота на един британски агент. Единственото му желание бе да изобличи Клекнър като изменник, да го разпита и след това да го предаде на правосъдието. И младокът да прекара остатъка от живота си зад решетките. Чейтър си даваше сметка, че Лангли едва ли щеше да преживее още един шпионски скандал. Москва бе успяла да отбележи твърде много точки срещу Америка в областта на шпионажа.
- Всички факти - повтори Кел, влагайки в забележката си толкова презрение, колкото му се стори уместно да рискува. - Ето ти фактите, Джим. Рейчъл работи за нас. Животът й е в опасност. Ако не предадем Клекнър на Минасян, ще я убият. Толкова е просто.
За негово изумление, Чейтър отвърна:
- Разбирам.
Отначало Кел си помисли, че не е чул добре, но американецът го погледна и кимна, сякаш го уверяваше, че последното нещо, което би направил, бе да рискува живота на Рейчъл.
Известно време Кел не знаеше какво да прави. Толкова дълго време бе смятал Джим Чейтър за най-обикновен гангстер, олицетворяващ определен тип американско безразсъдство, което го караше да обикаля от държава в държава, за да раздава мъст и да държи нещата под контрол. Ала се бе оказало, че под цялото това перчене и благочестив гняв се крие остър интелект на образован човек, дори здрав разум. Неспособен да се отърси от спомена за Кабул, убеден, че Чейтър с готовност би рискувал живота на Рейчъл в преследване на целите си, Кел си бе позволил да забрави това.
- Какво искаш да кажеш? - попита той.
- Казвам само че очевидно нямаме избор. Трябва да ти върнем момичето, нали така? Но не обичам да бъда пришпорван. Не искам да предприемаме каквото и да било, докато не разберем какво е намислил Минасян. Той казва, че имаме шест часа. Майната му! Той знае, че ако нещо се случи с Рейчъл, ще откарам Клекнър обратно във Вирджиния и... край с кариерата на Минасян.
Кел изпита огромно чувство на облекчение, като едновременно с това си даде сметка, че вече не чуваше гласа на Амилия от пилотската кабина. Редно беше да я включат в разговора колкото се може по-отрано, да изработят заедно стратегия, приемлива и за двете страни, после да се свържат с Минасян, независимо дали все още беше в Одеса или на път за Киев.
Сякаш прочел мислите му, Чейтър каза:
- Трябва да посветим Шефката в нашия план.
Кел кимна и пусна цигарата си в празна бутилка от минерална вода.
В този момент вратата на пилотската кабина се отвори. Амилия пристъпи с наведена глава в салона; когато вдигна лице и го погледна, Кел усети, че се е случило нещо ужасно. В очите й имаше сълзи.
- Какво има? - попита той.
Но знаеше отговора. Онзи, от който се беше страхувал. Амилия го гледаше покрусена.
- Том...
Той искаше да я прекъсне, да не й позволи да го каже. Готов бе да пожертва живота си, за да не чуе думите й.
- Толкова съжалявам. - Очите й го молеха за прошка. Тя пристъпи към Кел и го хвана за ръцете, ноктите й се впиха в китките му, точно както на погребението на Пол. - Било е блъф. Минасян е блъфирал. Не е била при тях. От Службата са отишли в къщата. Там е било пълно с полиция. Нямаше да има размяна. Рейчъл е убита.
71.
Едно момче, излязло да поплува на плиткото в Босфора, забелязало кръвта, изпръскала прозорците на приземния етаж на вилата. Трупът на Рейчъл Уолинджър бил открит в кухнята с малка огнестрелна рана в главата.
Минасян, останал по принуда в Одеса със съзнанието, че за по-малко от шест часа Клекнър ще бъде изведен от страната, бе изиграл един последен, отчаян коз, без да знае, че шефовете му в Москва бяха разпоредили Рейчъл да бъде ликвидирана.
Кел и Дани незабавно излетяха за Истанбул. Амилия се върна с гълфстрийма в Лондон, за да съобщи новината на Джоузефин в апартамента й на Глостър Роуд. В яростта и отчаянието си от случилото се Кел бе дотам претръпнал за всичко останало, че дори не обърна внимание на зловещата лекота, с която МИ6 уреди с турските власти убийството да бъде представено като случаен инцидент. Медиите описваха Рейчъл като „дъщеря на бивш британски дипломат, загинал при самолетна катастрофа в началото на годината“. Макар Кел да обвиняваше себе си за смъртта на Рейчъл поне толкова, колкото и Амилия, той избягваше да разговаря с нея и й отказа среща, когато тя го покани на обяд, за да обсъдят случая.