В този Случай гневът на Сандокан беше наистина страшен. Видях го в пещерата му: с настръхнали коси и и святкащи очи стискаше нервно сабята си и се разхождаше възбудено като лъв в клетка.
Спря се изведнъж, устремил очи към мен и Тремал Наик.
— Искам да си отмъстя някак за това поражение — каза Сандокан, треперейки от яд. — Какво ще кажеш ти за това?
— Има само едно средство — отговори верният другар на бившия владетел.
— Именно?
— При пръв случай да пленим множество англичани и холандци.
— За да ги избесим?
— Не, а да ги държим за постоянен залог. И ако обесят един тигър, ние ще направим същото с десет техни. Десет срещу един.
— Съгласен съм, защото тия кучета дълбоко ме нараниха — промърмори Сандокан.
После, след миг мълчание, добави:
— Не е по обичая ми да вилнея срещу враговете си. Досега се задоволявах да им отнемам метала, който ми трябваше. Но ако те искат Сандокан да стане истински Малайски тигър, той ще стане такъв.
След първия пристъп на гняв Сандокан винаги умееше да възвърне хладнокръвието си. Без това би му било невъзможно да подготви обширните си предприятия, които изискваха също и здрава мярка в управлението.
По едно време ме попита какво мисля за първите си пиратски приключения.
— Пиратството — отговорих — ми изглежда лесен и тих занаят.
— Наистина… казах ти го. Но не се мами. От сега нататък може би всичко ще се промени. От сведенията, които можах да събера, се вижда, че Англия е решила да свърши с мен, като ме хване жив или мъртъв.
— Това не ще стане никога! — извика Тремал Наик.
— Благодаря за усърдието ти, Тремал Наик. И аз се надявам, че няма да стане. Обаче ние не трябва да спим. Трябва да увеличим военната плячка, разширявайки зоната на действие — и като се обърна към мен каза усмихнат: — Очаквам от теб добри резултати. Зная, че ти също мразиш Англия.
— Да.
— И ти ли си жертва на някое насилие?
Не знаех какво да отговоря.
Стори ми се наивно да говоря на Малайския тигър за първата си любов и… за английската възпитателка.
— Мразя всички народи, които под предлог, че носят култура, извършват насилия срещу мирното население — отговорих аз с героичен тон.
Безполезно е да казвам, че моята неопитност по отношение на политиката бе много добре оценена от Сандокан.
На следния ден трябваше да предприема ново пътуване по индийски води заедно със смелия Тремал Наик. Веднага извършихме едно нападение, последиците от което имаха толкова голямо значение за моя живот.
Глава XII
ГОСПОЖИЦАТА С КАМШИКА
Нашият прахо бързо цепеше водите на Хавайско море и аз очаквах, че най-после някое събитие ще промени еднообразното пътуване.
Тремал Наик беше погълнат от мислите си. Той си спомняше може би младежките години, прекарани в тъмната джунгла, по която изпитваше от време на време силна тъга… Екипажът от Тигри пееше меланхолични и необикновени малайски песни, за да убие скуката, която полека-лека обземаше и тях. Пълното безделие отдавна правеше непоносими дните върху кораба. Но този ден спокойствието трябваше да се наруши.
Наблюдателят извика това, което винаги раздвижва моряците:
— Пред нас има кораб!
Скочихме на крака. Малайските песни спряха. Тремал Наик се раздели с тъжните си мисли.
Скоро-скоро на небосклона се показа тънък дим, който издаваше движещия се към нас параход.
— Холандско знаме! — извика Тремал Наик.
— Тъкмо това ни трябва!
Сандокановият приятел заповяда енергично:
— Всеки на бойното си място!
Тигрите наскачаха по местата си, готови да се хвърлят в нападението всички като един.
Обгорелите им лица потръпваха от силното им желание да нападнат. Те бяха обхванати от треска в очакване на близката плячка.
Мъст! Мъст! Десетте Тигъра, които Англия беше обесила, ги възбуждаха дотолкова, че искаха да нападнат веднага с необикновена жестокост.
Ако ви кажех, че въпреки желанието ми да премеря сили в опасността не бях се никак развълнувал и аз, бих ви излъгал като циганин. Но успях да се овладея. Тремал Наик, смятайки за необходимо да обуздае бесния порив на своите хора, за да избегне изтреблението, каза:
— Момпрачемски тигри, не искам кръв!
— Трябва да отмъстим за десетте ни братя! — отвърна най-старият малаец, като измолваше с очи да се позволи Отмъщението.
— Ще си отмъстим — заяви Тремал Наик, — но не сега. Такава е заповедта на нашия вожд. Не убивайте!