— Мис… в джунглата срещах тигри, по-малко сръчни и пъргави от вас… във всеки случай поздравявам ви. Вие пътувате за удоволствие, нали?
Момичето малко объркано отвърна:
— Отивам при моя чичо в Борнео. Но какво ви интересува това?
— Бих искал, мис, да ви помоля да приемете място в нашия прахо… Няма да ви навреди, ако малко закъснеете за Борнео. Искам да ви дам възможност да опознаете по-отблизо нашите главатари. Искам да ви оставя да съдите сама за войната срещу нашите притеснители… Вие, англичанко, ще се върнете сред вашите с много по-други чувства към…
Госпожицата го прекъсна възбудена:
— А ако откажа?
Тремал Наик поклати глава и не отговори, но мълчанието му красноречиво говореше на девойката, която извика, удряйки крак по пода:
— Най-после какво ми струва? Нали пътувам, за да се поуча! Ще има какво да разказвам на чичо си…
Така заедно с металния товар Тигрите донесоха на борда на нашия прахо една великолепна плячка — мис Ева Стивънсън.
Глава XIII
ЕВА!
През целия ден гордата девойка остана затворена в кабината, която й бе определена. За обяд й съобщиха, че е свободна да дойде на нашата маса. Отговори на вестителя, че никак не била гладна и предпочитала по-късно да се качи на моста, за да изпуши една цигара.
— Горда е, но е величествена — каза Тремал Наик и забивайки поглед в мене, прибави с лека насмешка: — Трябва да се запознаете с нея. Идете по-късно на моста.
— Защо?
Индиецът вдигна рамене и като че ли потъна в размишления. После тихо промърмори:
— Колкото повече жените се показват упорити и горди, толкова укротяването им става по-забавно. Вие сте млад, приятелю. Защо да не опитате? Това ще бъде също победа над Англия… Забавна победа… Опитайте, после ще ми кажете…
Отначало протестирах, като казвах, че англичанката ми е напълно безразлична и сантименталните игри не са по вкуса ми. Но после, когато се нахраних, станах от масата и тихо-тихо се отправих към моста. Защо? Какво ме караше натам? Знам ли?
Нощта беше прелестна и звездите блестяха по синьото небе. В тази мека светлина фигурата на хубавата англичанка беше като приказно видение.
— Вие ли сте капитанът на този кораб? — попита внезапно момичето, като приближи до мен и ми подаде ръка.
— Да, мис… — стиснах малката й длан с боязливо внимание, на което никога не подозирах, че съм способен.
— Но вие не сте от тези места — прибави тя, след като запали цигара и вдъхна дълбоко ароматния дим.
— Не, мис. Италианец съм!
— Италианец? — Ненадейно тя промени тона си и заговори на моя език, просто и мило. — Аз познавам Италия. Като дете още бях пет години във Фиезоле… А вие сте от Флоренция?
— Не, от Верона.
— Не познавам Верона. Като Флоренция ли е хубава?
— Не зная. За нас, италианците, всичките ни градове са хубави, но всеки си има по нещо особено, характерно…
Последва кратко мълчание.
— А защо сега сте тук… сред малайските пирати?
— Необикновена е историята ми… но няма смисъл да ви я разказвам. Намирам се тук, защото съм болен от страшна треска…
— О! Ще оздравеете!
— Треската към приключения…
— Да! И аз обичам приключенията. Jes. Още като дете четох Купър, после Майн Рид… Вижте какво, господине, вие ще трябва да ме извините пред оня индиец, когото ударих с камшика. Наистина зле постъпих. Това беше глупост. Пък и кой знае! Може би каузата на тия хора да е справедлива. Аз съм буйно, нетърпеливо момиче, но не съм лоша.
— Сигурен съм, че заместникът на раджата ще приеме извиненията ви.
Продължихме разговора в онова спокойствие, в оная тишина, когато водата и небето пишат любовната си поема.
Тя ме помоли и аз разказах цялата си история. Стори ми се, че думите ми развлякоха и трогнаха хубавата слушателка. Най-после, когато престанах да говоря, допря лицето си до моето и с нежен глас, който не ще забравя никога, дори и след хиляди години, ми каза:
— Колко бих се радвала да прекарам малко с вас… да споделя с вас приключенията и опасностите!
— Мис… а чичо ви?
— Чичо ми ще почака! — и момичето се засмя звънливо в благоуханното утринно спокойствие.
Зората ни намери на моста, бледи и развълнувани, но с внезапна радост в душата. Слънцето изгряваше и в нас.
Глава XIV
ГОРАТА НА ЗАСАДИТЕ
Англия и Холандия бяха ожесточили борбата да победят неуморимия Малайски тигър. След периода на усилено преследване на техните кораби, за да се набави необходимият метал, стана нужно да намалим нападенията.
Много прахо бяха изпратени на морското дъно, засегнати от неприятелските канонади. Много тигри бяха пленени и избесени. Голяма част от Момпрачемския бряг се наблюдаваше от английски и холандски войски, които правеха невъзможен достъпа до него.