— Добър вечер, господине.
— Здравей, Райън. Всичко наред ли е?
— Да, господине. Съвсем тихо и спокойно е.
— Нищо ли няма на… — соча камерите.
— Нищо, господине. Мястото е напълно обезопасено. Ренълдс току-що обиколи.
— Добре. Благодаря.
— Няма защо, господин Грей.
Затварям вратата и отивам в кухнята за чаша вода. Поглеждам през хола към прозорците и тъмнината зад тях. Отпивам глътка.
Къде си, Лейла?
Представям си я с наведена глава. Изпълнена с готовност. Тръпнеща в очакване. Коленичила е в стаята за игра, спи в стаята си, коленичила е до мен, докато работя в кабинета. А сега, доколкото знам, обикаля улиците на Сиатъл, студено й е, самотна е и се държи откачено.
Може би се чувствам неловко, защото Ана се съгласи да се премести при мен.
Мога да я защитя. Само че тя не го иска.
Клатя глава. Анастейжа е истинско предизвикателство.
Не спира да ме предизвиква.
Добре дошъл в редиците на влюбените. Думите на Флин не ме оставят на мира. Значи това било чувството. Объркващо, опияняващо, изтощаващо.
Отивам при рояла и свалям капака, за да е възможно по-тихо. Не искам да я събудя. Сядам и гледам клавишите. Не съм свирил няколко дни. Отпускам пръсти върху клавишите и започвам да свиря. Ноктюрно на Шопен в си бемол тихо изпълва стаята и аз оставам сам с меланхоличната музика, която е истински балсам за душата ми.
Движение в периферното ми зрение ме разсейва. Ана е застанала в сенките на коридора. Очите й блестят. Продължавам да свиря. Тя пристъпва към мен, облечена е в светлорозова сатенена роба. Забележителна е: дива, слязла от големия екран.
Когато стига при мен, отдръпвам ръце от клавишите. Искам да я докосна.
— Защо спираш? Беше прекрасно — отбелязва тя.
— Нямаш представа колко си красива!
— Ела да си легнеш — прошепва тя.
Подавам й ръка и когато тя я хваща, я придърпвам на скута си и я прегръщам, целувам голия й врат и проследявам с устни пулса на гърлото. Тя потръпва в ръцете ми.
— Защо се караме? — питам, докато зъбите ми дразнят меката част на ухото й.
— Защото се опознаваме, а ти си опак и инат, настроенията ти се менят час по час и изобщо си много труден характер. — Тя наклонява глава, за да ми е по-лесно да обсипвам врата й с ласки. Усмихвам се до кожата й, докато спускам нос по гърлото й.
Предизвикателство.
— Наистина съм точно такъв, госпожице Стийл. Истинско чудо е, че ме търпите. — Захапвам меката част на ухото й със зъби.
— М-м-м… — Тя ми показва колко й харесва.
— Винаги ли е така? — прошепвам до кожата й. Не мога да й се наситя.
— Нямам представа — отвръща тя, гласът й е съвсем като въздишка.
— И аз. — Развързвам колана на робата и тя се разтваря, разкрива нощницата отдолу. Прилепнала е към тялото й, показва всяка извивка, всяка хлътнатина, всяка вдлъбнатина. Ръката ми се плъзва от лицето й към гърдите й и зърната й се втвърдяват опират в сатена, когато ги обхващам с пръсти. Премествам ръка към кръста й, след това към бедрото.
— Усещането за кожата ти под тази материя е невероятно и освен това виждам през нея — даже тук. — Подръпвам леко космите между краката й, които се виждат като малка планинка под тъканта.
Тя ахва и аз прихващам врата й, заравям нос в косата й. Целувам я, приласкавам устата й да се отвори и вкусвам езика й със своя.
Тя стене отново и пръстите й се свиват около лицето ми, галят наболата ми брада, тялото й се надига при всяко мое докосване.
Вдигам нежно нощницата и се наслаждавам на богатия мек сатен, докато пълзи нагоре по красивото й тяло, разкрива дългите й великолепни крака. Ръцете ми откриват задничето й. Тя е гола. Хващам я в ръка, след това прокарвам палец по вътрешната страна на бедрото й.
Желая я. Тук. Върху рояла.
Изправям се рязко, изненадвам Ана и я вдигам на рояла, така че тя сяда отгоре, краката й са върху клавишите. Два нестройни акорда звънват в стаята, докато ме наблюдава. Заставам между краката й. Хващам я за ръцете.
— Легни по гръб.
Тя се отпуска назад. Сатенът се разлива като течност по ръба на бляскавото черно дърво и по клавишите.
Пускам я, събличам си тениската и й разтварям краката. Краката на Ана свирят мелодия в стакато по клавишите. Целувам вътрешната страна на дясното коляно и обсипвам с целувки и леки захапвания крака чак до бедрото. Нощницата се вдига постепенно, разкрива повече и повече от красивото ми момиче. Тя стене. Знае какво съм намислил. Краката й се извиват и от клавишите са разнасят нестройни звуци, които отекват из стаята, акомпанимент на бързото й дишане.
Стигам целта си: клитора й. Целувам я веднъж, наслаждавам се на тръпките, които я разтърсват. След това подухвам срамните косми, за да направя малко място за езика си. Разтварям коленете й още по-широко и я задържам на място. Тя е моя. Разголена. Зависи от мен. И това ми харесва. Бавно започвам да описвам кръгчета с език около чувствителното, сладко място. Тя вика и аз продължавам, а тя се гърчи под мен, извива таза си все повече.