Аз не спирам.
Поглъщам я.
Докато лицето ми не става съвсем мокро.
От мен.
От нея.
Краката й започват да треперят.
— О, Крисчън, моля те.
— О, не, бебчо, още не. — Спирам и си поемам дълбоко дъх. Тя е отпусната пред мен, облечена в сатен, косата й се стеле по полирания абанос, тя е великолепна, осветена единствено от нощната лампа.
— Недей — хленчи тя. Не иска да спирам.
— Това е моето отмъщение, Ана. Ако се караш с мен, по някакъв начин ще си го връщам на тялото ти. — Целувам я по корема, усещам как мускулите й се стягат под устните ми.
О, мила, ти си напълно готова.
Ръцете ми запълзяват нагоре по бедрата, галят, мачкат, дразнят.
С език описвам кръгче около пъпа й, докато палците ми достигат горната част на бедрата.
— Ох! — вика приглушено тя, когато пъхвам единия си палец в нея, докато другият дразни клитора като описва кръгчета и не спира.
Тя се извива върху рояла.
— Крисчън!…
Достатъчно, Грей.
Вдигам я от клавишите и тя се плъзва без усилие по капака. Разкопчавам се, грабвам презерватив и оставям панталоните да се смъкнат на пода. Качвам се и коленича между краката й, докато си слагам презерватива. Тя ме наблюдава, изражението й е напрегнато, изпълнено с копнеж. Аз пропълзявам нагоре по тялото й, докато не сме един срещу друг. Любовта и желанието ми са отразени в тъмните й очи.
— Искам те до полуда — прошепвам и бавно я обладавам.
След това се отдръпвам, също така бавно.
И отново влизам.
Тя стиска бицепсите ми и отпуска назад глава с широко отворена уста. На ръба е.
Започвам да тласкам по-бързо и краката й се изпъват под мен, тя издава приглушен вик, свършва и аз се отпускам. Потъвам в жената, която обичам.
Галя косата й и тя отпуска глава на гърдите ми.
— Вечер чай ли пиеш, или кафе? — пита сънено тя.
— Що за странен въпрос!
— Помислих си да ти донеса чай в кабинета и осъзнах, че не знам какво предпочиташ.
— А, ясно. Вечер пия вода или вино, Ана. Макар че може би трябва да опитам чай. — Спускам ръка от косата й към гърба й и го галя, докосвам, милвам.
— Всъщност с теб не знаем почти нищо един за друг — прошепва тя.
Така е. Тя не ме познава. А когато ме опознае…
Тя се надига и се мръщи.
— Какво има?
Как само ми се иска да ти кажа. Ако обаче го направя, ти ще ме напуснеш.
Обхващам с длани красивото й мило лице.
— Обичам те, Ана Стийл.
— И аз те обичам, Крисчън Грей. Каквото и да ми кажеш, няма да ме отблъснеш.
Ще видим, Ана. Ще видим.
Местя я настрани и скачам от рояла, вдигам я, за да слезе и тя.
— В леглото — прошепвам.
Двамата с дядо Тревян берем ябълки.
Виж тези червени ябълки на тази зелена ябълка.
Кимам.
Ние ги сложихме тук. Ти и аз. Помниш ли?
Излъгахме тази стара ябълка.
Тя си мисли, че ражда горчиви зелени ябълки.
Но сега ражда тези сладки червени ябълки.
Помниш ли?
Кимам.
Той подушва ябълката.
Помириши.
Мирише толкова хубаво. Мирише на есен.
Той избърсва ябълката в ризата си и ми я подава. Опитай.
Аз отхапвам.
Ябълката е хрупкава и вкусна и е като ябълков пай. Усмихвам се. Коремчето ми е щастливо.
Тези ябълки се казват аш-ла-ди-са-ни.
Вземи, искаш ли да пробваш зелената?
Не знам.
Дядо отхапва и раменете му се разтрисат.
Прави физиономия на погнуса. Това е гадно.
Предлага ми. Усмихва се. И аз се усмихвам и отхапвам.
Втриса ме от главата до краката.
ГАДОСТ.
И аз правя физиономия на погнуса. Той се смее. Аз се смея.
Набираме червени ябълки и ги слагаме в кошницата. Излъгали сме дървото.
Не е гадно. Сладко е.
Не е гадно. Сладко.
Миризмата предизвиква емоции. Дядовата овощна градина. Отварям очи. Увил съм Ана като пеленаче. Пръстите й са в косата ми и тя ми се усмихва срамежливо.
— Добро утро, хубавице — прошепвам.
— Добро утро, хубавецо.
Тялото ми има друг поздрав наум. Целувам я бързо преди да разплета крака е нейните. Подпирам се на лакът и я поглеждам.