— Не се съмнявам, че си намислила някакво зло и находчиво отмъщение. Бедният Айзък.
— Всъщност той ми е бесен. Така че може и да се наложи аз да му се подмазвам.
— Добре.
— Както и да е. Благодаря ти, че ме изслуша вчера. Ще се чуем.
— Дочуване. — Затварям и се обръщам към Ана, която ме наблюдава.
— Кой беше? — пита тя.
— Наистина ли искаш да знаеш?
Тя клати глава и гледа през прозореца, а ъгълчетата на устата й увисват.
— Ана… — Хващам ръката й и целувам всяко едно от кокалчетата, след това отделям малкото пръстче и го лапвам, смуча го. Засмуквам силно. След това го захапвам нежно.
Тя започва да се намества до мен и стрелка Тейлър и Сойър на предната седалка с нервен поглед. Сега вече съм привлякъл вниманието й.
— Не го взимай навътре, Анастейжа. Тя е минало. — Целувам я по средата на дланта и пускам ръката й. Тя отваря вратата и аз я наблюдавам как влиза в СИП.
— Господин Грей, бих искал да проверя апартамента на госпожица Стийл, след като възнамерява да се връща днес — настоява Тейлър и аз се съгласявам, че идеята е добра.
Когато слизам от асансьора в Грей Хаус, Андреа ми отправя широка усмивка. До нея е застанала смотана млада жена.
— Добро утро, господин Грей. Това е Сара Хънтър. Тя ще е на стаж при нас.
Сара ме поглежда в очите и ми подава ръка.
— Добро утро, господин Грей. Приятно ми е да се запознаем.
— Добро утро, Сара. Добре дошла. — Стискаме си ръцете.
Захватът й е изненадващо силен.
Значи не е чак такава смотла.
Изтеглям ръка.
— Искам да те видя в кабинета си, Андреа.
— Разбира се. Искате ли Сара да ви направи кафе?
— Да, черно. Благодаря.
Сара се отправя към кухнята с ентусиазъм, който се надявам да не ми се стори дразнещ, а аз задържам вратата на кабинета отворена за Андреа. Щом тя влиза, затварям.
— Андреа…
— Господин Грей.
И двамата млъкваме.
— Ти кажи първа — настоявам.
— Господин Грей, исках да ви благодаря за апартамента. Беше разкошен. Наистина не трябваше…
— Защо не ми каза, че ще се омъжваш? — Сядам на бюрото си.
Андреа се изчервява. Това не се вижда често и тя, изглежда, не знае какво да каже.
— Попитах те нещо, Андреа.
— Ами… Ъ-ъ-ъ. В договора ми има клауза, която забранява връзките с колеги.
— Омъжила си се за човек, който работи тук ли?
Как е успяла да го скрие?
— Да, господине.
— Кой е щастливецът?
— Деймън Паркър. Работи в инженерния отдел.
— Австралиецът.
— Той има нужда от зелена карта. В момента има работна виза.
— Ясно. — Брак за удобство. Поради някаква странна причина съм разочарован заради нея и от нея. Тя вижда неодобрението, изписало се по лицето ми, и бърза да обясни.
— Не се омъжих за него затова. Обичам го — обяснява по напълно нехарактерен за нея начин и се изчервява. Руменината по бузите й възвръща вярата ми в нея.
— Честито. Заповядай. — Подавам й картичката, която съм надписал вчера, и се надявам да не я отвори пред мен. — Как е брачният живот засега? — питам, за да не й позволя да го направи.
— Препоръчвам ви го, господине. — Лицето й сияе. Познавам това. Така се чувствам и аз. Сега пък не знам какво да кажа.
Андреа превключва на работен режим.
— Да прегледаме ли графика ви?
— Да, ако обичаш.
Брак. Замислям се над тази институция, когато Андреа излиза. Очевидно й се отразява добре. Повечето жени го искат. Нали така? Питам се какво ли би направила Ана, ако й предложа да се омъжи за мен. Клатя глава и се чувствам притиснат от тази мисъл.
Стига глупости, Грей.
Преповтарям си как е протекла сутринта. Мога да се будя всеки ден до Анастейжа Стийл и мога да затварям очи до нея всяка вечер.
Ти си луд от любов, Грей.
Яко си загазил.
Радвай му се, докато трае.
Пускам й имейл.
От: Крисчън Грей
Относно: Изгрев
Дата: 14 юни 2011, 09:23
До: Анастейжа Стийл
Обичам сутрин да се събуждам до теб.
Крисчън Грей
Влюбен до уши
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Ухилвам се, когато натискам изпращане.
Надявам се да го прочете на блакберито си.
Сара ми носи кафето и аз отварям последното копие от споразумението със СИП и започвам да чета.
Телефонът ми избръмчава. Есемес от Елена.
Елена
Благодаря ти, че прояви такова разбиране.