— Слушам ви.
— Професор Гравет и екипът й са направили пробив при микробите, отговорни за процеса за усвояване на азота. Исках да ви съобщя, защото тя ще ви представи откритието си в петък.
— Звучи невероятно.
— Както знаете, проучването ни имаше за цел да открие как да направи почвите по-продуктивни. А това изцяло променя играта.
— Радвам се да го чуя.
— Всичко това е постигнато благодарение на вас, господин Грей, и на финансирането, което получаваме от ГЕХ.
— Нямам търпение да науча повече в петък.
— Приятен ден, господине.
В 5:55 съм пред сградата на СИП, на задната седалка на аудито, и чакам да видя Ана.
Звъня й.
— Свадливият и опакият се обажда.
— Полудялата за секс и ненаситна слуша. Предполагам, че си отпред, нали? — отговоря тя.
— Да, госпожице Стийл. И нямам търпение да ви видя.
— И аз, господин Грей. Идвам веднага.
Сядам и чакам, чета доклад за оптичните влакна, за които Марко говореше одеве.
Ана излиза няколко минути по-късно. Косата й блести на късното следобедно слънце, подскача на богати вълни по раменете й, докато върви към мен. Настроението ми се оправя и аз съм отново омагьосан.
Тя е всичко за мен.
Слизам от колата и й отварям вратата.
— Госпожице Стийл, изглеждате също толкова пленително, колкото и сутринта. — Прегръщам я и я целувам по устните.
— Вие също, господин Грей.
— Да вървим при приятеля ти.
Отварям й вратата и тя се качва. Махам на Сойър, който е застанал на входа на СИП, където Ана не го вижда. Той кима и се отправя към паркинга на СИП.
Тейлър спира пред апартамента на Ана и аз посягам към вратата, но звъненето на телефона ме спира.
— Грей — отговарям, а Ана протяга ръка към вратата.
— Крисчън.
— Какво има, Роз?
— Изникна нещо.
— Отивам да взема Итън. Няма да се бавя повече от две минути — изрича Ана само с уста, докато слиза от колата.
— Един момент, Роз. — Наблюдавам Ана, докато натиска домофона, за да говори с Итън. Вратата избръмчава и тя влиза.
— Какво има, Роз?
— Става въпрос за Удс.
— Удс ли?
— Лукас Удс.
— А, да, онзи идиот, който е забил фирмата си за оптични влакна, а след това стоварил вината на който му попаднал пред погледа.
— Същият. Той пуска разни кофти слухове в пресата.
— И?
— Сам се притеснява, че ще стане пиар гаф. Удс е разпространил новината за поглъщането. Тръби как сме се били натрапили и не сме му позволили да управлява фирмата си както иска.
Сумтя презрително.
— За тази работа си има причина. Да е банкрутирал досега, ако продължаваше както си знаеше.
— Самата истина.
— Кажи на Сам, че много добре знам, че Удс умее да се представя много убедително пред всички, които не са запознати с историята му, докато онези, които го знаят какво представлява, са наясно, че е достигнал ниво над способностите и уменията си и е взел наистина лоши решения. Може да вини единствено себе си.
— Значи не се притесняваш.
— От него ли? Не. Той е един претенциозен никаквец. Общността знае.
— Можем да го погнем за клевета, освен това е нарушил условията на договора ни.
— Защо да го правим? Той е от хората, които се зареждат от общественото внимание. Осигурил си е достатъчно въже, за да се обеси. Въпреки че няма куража да го направи.
— Сигурна бях, че ще кажеш нещо такова. Сам се притеснява много.
— Сам има нужда от една-единствена перспектива. А и той винаги се притеснява от лошата преса.
Докато гледам през прозореца, виждам младеж с платнена чанта, който върви целенасочено към вратата на апартамента.
Роз продължава да говори, но аз вече не я слушам. Младежът ми се струва познат. Прилича на пичовете, които се мотаят на плажа: дълга руса коса, загорял. Веднага се сещам кой е и ме хваща страх.
Това е Итън Кавана.
Мама му стара. Кой отвори на Ана, за да влезе?
— Роз, трябва да затварям — казвам в телефона и усещам как страхът сграбчва сърцето ми.
Ана.
Изскачам от колата.
— Тейлър, след мен — изкрещявам и двамата се хвърляме към Итън Кавана, който тъкмо пъхва ключа в ключалката. Той се обръща стреснато и ни вижда как сме се устремили към него.
— Кавана. Аз съм Крисчън Грей. Ана е горе с някого и въпросният човек може да е въоръжен. Чакай тук. — По лицето му личи, че се сеща за нещо, и без да каже и дума — струва ми се, че е напълно объркан — той пуска ключа. Отварям и хуквам по стълбите, прескачам през стъпало.
Връхлитам в апартамента и ги виждам.
Застанали са една срещу друга.
Ана и Лейла.
Лейла държи пистолет.
Не. Не. Не. Скапан пистолет.