Тя поглежда от мен към Лейла.
Моля те, Ана, върви. Трябва да се справя с този проблем.
— Госпожице Стийл. Ана. — Тейлър протяга ръка към Анастейжа.
— Тейлър — настоявам. Без колебание той прегръща Ана и я извежда от апартамента.
Слава богу.
Въздишам дълбоко и галя мръсната сплъстена коса на Лейла, докато вратата на апартамента се затваря.
Сами сме.
Отстъпвам крачка назад.
— Стани.
Лейла се изправя неумело, но така и не вдига очи от пода.
— Погледни ме — прошепвам.
Тя вдига бавно глава. Болката се е изписала по лицето й. В очите й избликват сълзи и потичат по бузите.
— О, Лейла — прошепвам и я прегръщам.
Мама му стара.
Каква миризма.
Вонята на бедност и липса на грижи и живот на улицата.
Връщам се в малък, зле осветен апартамент над евтин магазин за алкохол в Детройт.
Тя мирише на него.
Ботушите му.
Неизмитото му тяло.
Мръсотията му.
В устата ми се събира слюнка и аз се задавям. Трудно е да издържа.
По дяволите.
Тя обаче не забелязва. Прегръщам я, а тя хлипа и ридае — и продължава да хлипа и ридае. По сакото ми полепват сополи.
Прегръщам я.
Старая се да не повърна.
Опитвам се да не вдишвам вонята.
Тази воня ми е болезнено позната. И е толкова нежелана.
— Недей — шепна. — Недей.
Когато си поема дълбоко въздух и тялото й се разтърсва от сухи хлипове, я пускам.
— Трябва да се изкъпеш.
Хващам я за ръка и я повеждам към банята на Кейт. Просторна е, както ми е казала Ана. Има душ, вана и най-различни скъпи тоалетни принадлежности. Затварям вратата и се изкушавам да я заключа; не искам тя да избяга. Тя обаче стои на място, послушна, притихнала, потреперва с всяко хлипане.
— Всичко е наред — шепна. — Тук съм.
Пускам водата във ваната. Изстисквам олио за баня в струята вода и скоро наситеният аромат на лилии замаскира вонята на Лейла.
Тя започва да трепери.
— Искаш ли вана? — питам.
Тя свежда поглед към пяната, след това вдига очи към мен. Кима.
— Ще ми дадеш ли палтото си?
Тя кима отново. С върховете на пръстите си свалям дрехата. Няма начин да бъде спасена. Трябва да се изгори.
Дрехите й направо висят на нея. Облечена е в омърляна розова блуза и провиснал панталон с неопределен цвят. И те са неспасяеми. На китката й се вижда скъсана мръсна превръзка.
— Трябва да свалиш и тези дрехи. Нали?
Тя кима.
— Вдигни ръце.
Тя изпълнява послушно и аз изтеглям блузата, старая се да не покажа шока си от вида й. Тя се е смалила, отвсякъде стърчат кости, истински контраст с предишната Лейла. Ужасно е.
Вината е моя; трябваше да я открия по-рано.
Дръпвам панталоните.
— Отстъпи настрани. — Държа я за ръка.
Тя отстъпва и аз добавям панталоните към купчината дрипи.
Тя трепери.
— Слушай. Всичко е наред. Сега ще ти осигуря помощ. Нали?
Тя кима, но не прави нищо.
Посягам към ръката й и свалям превръзката. Сигурно е трябвало да се смени; миризмата е на гнило. Повдига ми се, но не повръщам. Белегът на китката й е пресен и като по чудо изглежда чист. Хвърлям превръзката и бинта.
— И това трябва да свалиш. — Соча мръсното бельо. Тя ме поглежда. — Не. Сама ще го направиш — заявявам и се обръщам, за да й осигуря поне малко усамотение. Чувам я как шава, обувките й проскърцват по пода, а когато спира да шумоли, се обръщам и я виждам гола.
Няма ги вече апетитните извивки.
Изглежда, не е яла от седмици.
Унизително е.
— Вземи. — Подавам й ръка, тя я поема, и с другата пробвам температурата на водата. Доста е топла, но не е гореща.
— Влез вътре.
Тя влиза във ваната и бавно се потапя в пенещата се уханна вода. Свалям си сакото и навивам ръкавите на ризата, сядам на пода до ваната. Тя обръща малкото си тъжно лице към мен. Продължава да мълчи.
Посягам към душгел и гъба, които Кавана сигурно използва. Гъбата няма да й липсва — забелязвам друга на полицата.
— Дай ръка — нареждам. Лейла ми подава ръката си и аз започвам да я търкам методично.
Тя е мръсна. Не се е къпала от седмици, струва ми се. Мръсотията е навсякъде.
Как е възможно някой да стане толкова мръсен?
— Вдигни си брадичката.
Търкам врата, спускам се по другата ръка и оставям кожата й чиста и малко по-розова. Измивам тялото и гърба.
— Легни.
Тя ляга във ваната и аз измивам стъпалата и краката.
— Искаш ли да ти измия косата?
Тя кима. Протягам се да взема шампоана.
Къпал съм я и преди. На няколко пъти. Обикновено за награда за поведението й в стаята за забавления. Винаги е било удоволствие.