Как да я спра? Оглеждам стаята за помощ. Какво да направя?
— Не можеш да си отидеш. Обичам те, Ана! — Това е изходът ми за последната минута, който, надявам се, ще спаси тази сделка, ще спаси нас.
— И аз те обичам, Крисчън, просто…
Водовъртежът ме всмуква.
На нея й е писнало.
Аз съм я прогонил.
За пореден път.
Усещам, че ми се вие свят. Вдигам ръце към главата си, опитвам се да овладея болката, която ме прорязва. Отчаянието ми дълбае дупка в гърдите, дупка, която става все по-голяма и по-голяма.
— Не… не!
Намери щастливото си място.
Моето щастливо място.
Кога ли е било лесно?
По-лесно е да носиш болката на видно място.
Елена е застанала над мен. Държи тънка пръчка. Хваналите корички рани по гърба ми горят. Всяка пулсира от болка, докато кръвта жужи в тялото ми.
На колене съм. В краката й.
— Още, господарке.
Накарай чудовището да млъкне.
Още, господарке.
Още.
Намери щастливото си място, Грей.
Намери спокойствие.
Спокойствие. Да.
Не.
В тялото ми се надига приливна вълна, разбива се и плисва вътре в мен, но когато се отдръпва, изсмуква всичкия страх.
Можеш да се справиш.
Отпускам се на колене.
Поемам си дълбоко дъх и поставям ръце на бедрата си.
Точно така. Спокойствие.
Намирам се в пейзаж на спокойствието.
Отдавам ти се. Целият. Твой съм, прави с мен каквото пожелаеш.
Какво ще направи тя?
Гледам право напред и знам, че тя ме наблюдава. Чувам гласа й да долита някъде отдалече.
— Какво правиш, Крисчън?
Поемам си дълбоко въздух, пълня дробовете си. Есента се усеща във въздуха, Ана.
— Крисчън! Какво правиш? — Гласът идва отблизо, силен, по-писклив.
— Крисчън, погледни ме!
Вдигам поглед. Чакам.
Тя е красива. Бледа. Разтревожена.
— Крисчън, моля те, не прави така. Не го искам.
Трябва да ми кажеш какво искаш. Чакам.
— Защо го правиш? Говори ми — моли тя.
— Какво би желала да ти кажа?
Тя ахва. Звукът е тих, събужда спомени за по-щастливи времена с нея. Пропъждам ги. Остава единствено сегашният момент. Бузите й са мокри. Сълзи. Тя кърши ръце.
Неочаквано се озовава на колене пред мен.
Очите й не се откъсват от моите. Външните кръгове на ирисите й са индигови. Стават по-светли към средата, превръщат се в цвета на безоблачно лятно небе. Зениците й обаче се разширяват, наситено черно, което става бездънно в средата.
— Няма нужда да го правиш, Крисчън. Няма да избягам. Казах ти и ти го повторих много пъти: няма да избягам. Това, което стана… е невероятно объркващо. Просто имам нужда от малко време да помисля… да остана сама. Защо винаги си мислиш най-лошото?
Защото се случва най-лошото.
Винаги.
— Щях да ти предложа да се върна в апартамента си тази вечер. Ти изобщо не ми даде време… просто да премисля нещата.
Тя иска да е сама.
Дачече от мен.
— Просто да помисля — продължава тя. — Ние едва се познаваме и целият този багаж, който носиш от миналото… Имам нужда от… Имам нужда от време, за да го премисля. И след като Лейла сега е… е, в каквото и състояние да е… тя вече не е на свобода и не представлява опасност… мислех… мислех…
Какво мислеше, Ана?
— Когато те видях с Лейла… — Тя затваря очи, сякаш я боли. — Беше невероятен шок. Получих представа какъв е бил животът ти… и… — Свежда очи към коленете си. — Осъзнах, че не съм достойна за теб. Това ми отвори очите за твоя живот и ужасно ме е страх, че ще ти омръзна и тогава ще си идеш… и аз ще свърша като Лейла… сянка. Защото те обичам, Крисчън, и ако ме напуснеш, ще е като свят без светлина. Ще съм в мрака. Не искам да бягам. Просто се ужасявам, че ще ме напуснеш…
И тя се бои от тъмнината.
Тя няма да избяга.
Тя ме обича.
— Не разбирам защо ме намираш за привлекателна — шепне Ана. — Ти си… е, ти си, какъвто си… а аз съм… — Поглежда ме разтревожено. — Просто не мога да го разбера. Ти си красив, секси, добър, мил и грижовен, всички тези неща, а аз не съм. И не мога да правя нещата, които ти обичаш да правиш. Не мога да ти дам онова, което ти трябва. Как можеш да си щастлив с мен? Как бих могла да те задържа? Никога не съм разбирала какво виждаш в мен. И когато те видях с нея, най-после проумях.
Вдига ръка и си бърше носа. Той е почервенял от плач.
— Цяла нощ ли ще стоиш тук на колене? Защото тогава ще остана и аз.
Тя ми е много сърдита.
Тя винаги ми е сърдита.
— Крисчън, моля те, много те моля… говори ми.