— Ще потърпя. — Навеждам се отново напред и я целувам бързо.
Тя не се отдръпва.
За кратко усещам облекчение.
— Не бях особено романтичен, така ли?
Тя клати глава със сериозно изражение.
— Сърчица и цветя значи? — уточнявам.
Тя кима и аз й се усмихвам.
— Гладна ли си?
— Да.
— Не си яла.
— Не съм — отвръща тя без омраза и се надига. — Изгубих почти всякакъв апетит, понеже бях изхвърлена от собствената си квартира, след като присъствах на интимна сцена между приятеля ми и негова бивша подчинена. — Слага ръце на кръста си.
Изправям се, все още удивен, че тя е тук. Подавам й ръка.
— Ще ти направя нещо за хапване.
— Може ли просто да си легна? — Тя пъхва ръка в моята и аз й помагам да се изправи.
— Трябва да ядеш. Ела.
Отвеждам я до един от високите столове и щом тя сяда, отварям хладилника.
— Наистина не съм гладна, Крисчън.
Без да й обръщам внимание, започвам да тършувам.
— Сирене? — предлагам.
— Не и по това време.
— Бретцели?
— От хладилника ли? Не! — отсича тя.
— Не обичаш ли бретцели?
— Не и в единайсет и половина. Лягам си, Крисчън. Ти рови в хладилника цяла нощ, ако искаш. Уморена съм и имах прекалено интересен ден. Ден, който бих искала да забравя. — Смъква се от стола тъкмо когато откривам сготвеното от госпожа Джоунс.
— Макарони със сирене? — питам и й ги показвам.
Ана ги стрелва с поглед. После пита:
— Ти обичаш ли макарони със сирене?
Дали обичам? Обожавам макарони със сирене.
— Искаш ли? — Опитвам се да я изкуша.
Усмивката й казва всичко.
Пъхвам купата в микровълновата и натискам копчето за затопляне.
— Значи знаеш как се използва микровълновата, а? — шегува се Ана. Отново сяда на високия стол.
— Ако е полуфабрикат, обикновено мога да направя нещо от него. Обаче имам проблем с истинското готвене.
Поставям две подложки за маса, чинии и прибори.
— Много е късно — мърмори тя.
— Недей да ходиш утре на работа.
— Непременно трябва да отида. Шефът ми заминава за Ню Йорк.
— Искаш ли да се разходим дотам през уикенда?
— Проверих прогнозата за времето. Изглежда, ще вали.
— О? Тогава какво ти се прави?
Микровълновата пиука. Вечерята ни е стоплена.
— В момента искам просто да я карам ден за ден. Цялото това вълнение е… изтощително.
Вадя горещата купа от микровълновата и я поставям на плота. Мирише великолепно и съм доволен, че апетитът ми се е върнал. Ана сипва по една лъжица в двете чинии и аз сядам.
Направо е невероятно, че тя е все още с мен, въпреки че съм й казал всичко. Тя е толкова… силна. Никога не ме разочарова. Дори пред Лейла не изгуби самообладание.
Тя почва да яде, аз също. Макароните са страхотни.
— Извинявай за Лейла — мърморя.
— Защо ми се извиняваш?
— За теб сигурно е било ужасен шок да я завариш в квартирата си. Тейлър лично я е претърсил преди това. Беше много разстроен.
— Не обвинявам Тейлър.
— И аз не го обвинявам. Той обикаляше да те търси.
— Така ли? Защо?
— Не знаех къде си. Беше си оставила чантата, телефона. Не можех да те открия. Къде беше?
— С Итън отидохме в бара срещу нашия блок. За да гледам какво става.
— Ясно.
— Е, какво прави с Лейла в квартирата?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да — отвръща тя, но с глас, който ме кара да предполагам, че не е сигурна. Колебая се, но тя ме поглежда отново и аз трябва да съм откровен с нея.
— Разговаряхме и я изкъпах. И я облякох в твои дрехи. Надявам се, че нямаш нищо против. Наистина беше мръсна.
Ана мълчи и се обръща настрани. Апетитът ми изчезва.
Мама му стара. Не трябваше да й казвам.
— Нищо друго не можех да направя, Ана — опитвам се да обясня.
— Още ли изпитваш нещо към нея?
— Не! — Затварям очи и си представям Лейла, тъжна, подобна на призрак. — Но когато я видях такава — съвсем променена, отчаяна… Загрижен съм за нея, просто по човешки. — Пропъждам образа й и се обръщам към Ана.
— Погледни ме, Ана.
Тя е забола поглед в чинията си.
— Ана…
— Какво? — прошепва тя.
— Недей. Това не означава нищо. Все едно се грижех за дете, отчаяно, смазано дете.
Тя затваря очи и за един ужасен момент ми се струва, че ще избухне в сълзи.
— Ана?
Тя става и отнася чинията си до мивката, пресилва остатъците в коша за боклук.
— Моля те, Ана.
— Просто спри, Крисчън! Просто спри с това „моля те, Ана“! — изкрещява тя през сълзи. — Писна ми от всичките тези гадости! Лягам си. Уморена съм и съм изнервена. Остави ме на мира! — Изфучава от кухнята към спалнята и ме оставя със студените макарони със сирене.