Очите й са пълни със страст и въодушевление. Стягам се отново.
— Ана, докосвай ме… моля те.
Тя се ококорва от удоволствие и разперва пръсти на гърдите ми. Изгарят ме. Викам и се изтласквам дълбоко в нея.
— Ох! — стене тя и ноктите й пълзят сред космите на гърдите ми. Възбужда ме. Дразни ме. Тъмнината обаче се надига при всеки контакт, решила е да разкъса кожата ми. Толкова е болезнено, толкова наситено, сълзи избликват в очите ми и лицето на Ана се замъглява.
Извивам се, за да я наглася под мен.
— Стига. Недей повече, моля те.
Тя посяга и обхваща лицето ми с ръце, бърше сълзите ми, след това ме притегля надолу, така че устните й се притискат в моите. Забивам се в нея. Опитвам се да намеря равновесие, но съм изгубен. Изгубен съм, когато съм с тази жена. Усещам дъха й по ухото си. Диша плитко. Задъхва се. Устремява се към мен. Близо е. Но се задържа.
— Хайде, Ана — насърчавам я.
— Не.
— Да. — Моля и извивам бедра, изпълвам я.
Тя стене, високо, краката й се напрягат.
— Хайде, бебчо, имам нужда от това. Направи го за мен.
И двамата имаме нужда от това.
Тя се отпуска, свива се около мен, вика и ме прегръща с ръце и крака в мига, в който и аз свършвам.
Пръстите й са в косата ми, а главата ми е отпусната на гърдите й. Тя е тук. Не си тръгна, но аз не мога да се отърся от чувството, че едва не я изгубих отново.
— Никога не ме напускай — прошепвам. Усещам я как мърда глава и вирва брадичка по своя инатлив начин. — Знам, че ми извъртя очи — добавям, доволен, че го е направила.
— Добре ме познаваш — отвръща тя весело.
Слава богу.
— Ще ми се да те опозная още по-добре.
— Първо аз теб, Грей — заявява тя и ме пита какъв кошмар съм сънувал.
— Обичайния.
Тя настоява да й разкажа повече.
О, Ана, наистина ли искаш да ти кажа?
Тя мълчи. Чака.
Въздишам.
— Значи аз съм някъде около тригодишен и сводникът на проституиращата наркоманка пак е адски бесен. Пуши ли пуши, пали цигара от цигара и не може да намери пепелник.
Наистина ли иска да научи тези гадости? Изгарянията. Миризмата. Писъците.
Тя се напряга под мен.
— Боли — успявам да кажа. — Именно болката си спомням. От това са кошмарите. От това и защото тя не направи нищо, за да му попречи.
Ана ме прегръща по-силно.
Вдигам глава, срещам погледа й.
— Ти не си като нея. Даже не си го и помисляй. Моля те.
Тя примигва два пъти и аз отново отпускам глава на гърдите й.
Надрусаната курва беше слаба. Не, червей такъв. Не сега.
Тя се самоуби. Изостави ме.
— Понякога в сънищата ми тя просто лежи на пода. И аз си мисля, че спи. Но тя не помръдва. Изобщо не помръдва. И аз съм гладен. Много гладен. Разнася се трясък и той се връща, и ме удря адски силно, псува проституиращата наркоманка. Първата му реакция винаги беше да използва юмруци или колана си.
— Затова ли не обичаш да те докосват?
Затварям очи и я притискам до себе си.
— Сложно е. — Завирам нос между гърдите й и се потапям в нея.
— Разкажи ми все пак.
— Тя не ме е обичала. — Няма начин да ме е обичала. Тя не ме защитаваше. И ме заряза. Остави ме сам. — Аз не съм се обичал. Единственото докосване, което съм познавал, е било… жестоко. Оттам идва всичко.
Така и не съм опознал любящата ласка на майка, Ана.
Никога.
Грейс уважаваше границите ми.
Все още не знам защо.
— Флин го обяснява по-добре от мен.
— Може ли да се срещна с Флин? — пита тя.
— Май нещо си се отъркала в господин Петдесет нюанса, а?
— Че и отгоре. — Ана се размърдва. — Харесва ми как се отърквам в него в момента.
Обичам лекия й характер, а след като може да се шегува за това, значи има надежда.
— Да, госпожице Стийл. И на мен ми харесва. — Целувам я и се вглеждам в топлите дълбини на очите й. — Ти си най-важното нещо за мен, Ана. Бях съвсем сериозен, когато ти предложих да се оженим. Тогава ще се опознаем още по-добре. Мога да се грижа за теб. Ти можеш да се грижиш за мен. Може да имаме деца, ако искаш. Ще поставя света си в краката ти, Анастейжа. Желая те, телом и духом, завинаги. Моля те, помисли за това.
— Ще помисля, Крисчън. Ще помисля. Наистина искам да поговоря с доктор Флин, ако нямаш нищо против.
— Каквото пожелаеш, бебчо. Всичко. Кога искаш да се видиш с него?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Добре, утре сутрин ще го уредя. — Поглеждам часовника. 3:44. — Късно е. Трябва да спим. — Гася лампата и я привличам към себе си, притискам гърди към гърба й. Само с нея спя така. Заравям нос на врата й. — Обичам те, Ана Стийл, и искам винаги да си до мен. А сега заспивай.