Последният ми спомен от тази стая не е добър.
Ти си един преебан нещастник.
Думите на Ана не ме оставят на мира. Спомням си обляното в сълзи измъчено лице. Затварям очи. Неочаквано се чувствам празен, разкъсван от болка, усещам толкова силно разкаяние, че прорязва и сухожилия, и кости. Не искам да я виждам толкова нещастна никога вече. Снощи ридаеше; изплака си сърцето, но този път ми позволи да я утеша. Каква огромна разлика от последния път.
Нали?
Оглеждам стаята. Какво ще стане с нея, питам се.
Тук съм прекарвал страхотни моменти…
Ана на кръста. Ана закопчана на леглото. Ана на колене.
Харесва ми изчанченото ти чукане.
Въздишам. Телефонът ми вибрира. Получил съм есемес от Тейлър. Той е навън, чака ме. Поглеждам за последно някога безопасното си място и затварям вратата.
Сутринта минава безпроблемно, но в ГЕХ се усеща вълнение. Не се случва често да посрещам делегация във фирмата, но заради посещението на кмета кипи трескава дейност. След няколко предобедни срещи всичко си идва на мястото.
В 11:30, когато се връщам в кабинета, Андреа ме свързва с Флин.
— Джон, благодаря ти, че ми се обаждаш.
— Предполагам, че искаш да говориш за Лейла Уилямс, но забелязах, че си в графика ми и имаме среща утре вечерта.
— Предложих на Ана да се омъжи за мен.
Джон мълчи.
— Изненадан ли си? — питам.
— Честно казано, не.
Не очаквах да каже подобно нещо. Но го преглъщам.
Той продължава.
— Крисчън, ти си импулсивен. Освен това си влюбен. Тя какво ти отговори?
— Иска да говори с теб.
— Тя не е моя пациентка, Крисчън.
— Но аз съм и те моля да го направиш.
Той мълчи за кратко, после казва:
— Добре.
— Моля те, кажи й каквото иска да знае.
— Щом искаш.
— Да, искам. Как е Лейла?
— Прекара спокойна нощ и беше общителна тази сутрин. Мисля, че ще успея да й помогна.
— Добре.
— Крисчън. — Той замълчава. — Бракът е сериозно обвързване.
— Известно ми е.
— Сигурен ли си, че го искаш?
Сега е мой ред да замълча. Да прекарам остатъка от живота си с Ана…
— Да.
— Не всичко е цветя и рози — обяснява Джон. — Иска се тежък труд.
Цветя ли? Рози ли? Какви ми ги приказва?
— Тежкият труд никога не ме е плашил, Джон.
Джон се смее.
— Така си е. Ще ви чакам утре.
— Благодаря.
Телефонът ми избръмчава. Поредният есемес от Елена.
Елена
Може ли да вечеряме заедно?
Не и в момента, Елена. Просто не мога да се разправям с нея в този момент. Изтривам есемеса. Минава обяд и се сещам, че не съм се чувал с Ана. Пиша бърз имейл.
От: Крисчън Грей
Относно: Не е честно
Дата: 15 юни 2011, 12:15
До: Анастейжа Стийл
Не ми се обаждаш.
Моля те, кажи ми, че си добре.
Знаеш колко се тревожа.
Ще пратя Тейлър да провери!
х
Крисчън Грей Свръхразтревожен
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Следващата ми среща е за обяд с кмета и делегацията му. Те искат да ги разведа в сградата и моят пиар направо не е на себе си. Сам гори от нетърпение да допринесе за популяризирането на фирмата, макар понякога да си мисля, че целта му е да издигне себе си.
Андреа чука на вратата и отваря.
— Сам е тук, господин Грей.
— Да влезе. А, да, би ли обновила контактите на телефона ми?
— Разбира се. — Подавам й телефона си и тя отстъпва, за да влезе Сам. Той ми отправя надменна усмивка и започва да изброява различни възможности за снимки, които е планирал за обиколката. Сам е претенциозен човек, нает наскоро, решение, за което започвам да съжалявам.
На вратата се чука и Андреа наднича.
— Търси ви Анастейжа Стийл. Само че не мога да ви го донеса — в момента прехвърлям контактите, а не съм достатъчно смела, за да спра по средата.
Скачам, без да обръщам внимание на Сам, и отивам до бюрото й. Тя ми подава телефона, който е на толкова къс кабел, че се налага да се превия над компютъра й.
— Добре ли си? — питам.
— Да, добре съм — отвръща Ана.
Слава богу.
— Защо да не съм добре, Крисчън?
— Обикновено веднага отговаряш на имейлите ми. Тревожех се след онова, което ти разказах снощи — обяснявам тихо. Не искам нито Андреа, нито новото момиче да ме чуят.
— Господин Грей. — Андреа притиска слушалката на телефона между рамото и врата си и се опитва да привлече вниманието ми. — Кметът и делегацията му са на рецепцията долу. Да им кажа ли да се качат?