— Не, Андреа. Кажи им да почакат.
Тя ме поглежда поразена.
— За съжаление е късно. Вече се качват.
— Не. Казах да почакат.
Мама му стара.
— Явно си зает, Крисчън. Обадих се само да ти кажа, че съм добре, просто днес съм много заета. Джак е размахал бича. Ъъъ… тъй де… — Тя млъква.
Интересен подбор на думи.
— Размахал бича, а? Е, едно време щях да кажа, че е късметлия. Не му се давай лесно, бебчо.
— Крисчън! — кара ми се тя.
Ухилвам се. Обичам да я шокирам.
— Просто го наблюдавай, нищо повече. Виж, радвам се, че си добре. В колко часа да те взема?
— Ще ти пратя имейл.
— От блакберито си — строго напомням.
— Слушам, господине.
— До после, бебчо.
— Чао…
Вдигам поглед и забелязвам, че асансьорът се качва на етажа на ръководството. Кметът пристига.
— Затвори — кара ми се тя и долавям усмивката в гласа й.
— Ще ми се изобщо да не беше отишла на работа тази сутрин.
— И на мен. Обаче съм заета. Затваряй.
— Ти затвори. — Ухилвам се.
— Това вече не сме ли го правили? — подхвърля тя шеговито.
— Хапеш си устната.
Тя поема дълбоко дъх.
— Виждаш ли, мислиш си, че не те познавам, Анастейжа. Само че аз те познавам повече, отколкото смяташ.
— По-късно ще поговорим, Крисчън. В момента и на мен ми се иска сутринта изобщо да не бях излизала.
— Ще чакам имейла ви, госпожице Стийл.
— Приятен ден, господин Грей.
Тя затваря и вратата на асансьора се отваря.
В 3:45 съм в кабинета си. Посещението на кмета беше успешно и истински пиар успех за ГЕХ. Андреа ми звънва.
— Да?
— Мия Грей ви търси.
— Свържи ме.
— Крисчън?
— Здрасти.
— В събота организираме парти по случай рождения ти ден и искам да поканя Анастейжа.
— Няма ли „Здрасти. Как си?“
Мия сумти презрително.
— Спести ми лекцията, бате.
— В събота съм зает.
— Отложи всичко. Парти ще има.
— Мия!
— Няма ако, няма но. Дай ми номера на Анастейжа.
Въздишам и мълча.
— Крисчън! — изкрещява тя.
Господи.
— Ще ти го пусна на есемес.
— Никакво кръшкане. Ще разочароваш и мама, и татко, и мен, и Елиът!
Въздишам.
— Както кажеш, Мия.
— Супер. До събота. Чао. — Тя затваря и аз гледам телефона колкото развеселен, толкова и недоволен. Сестра ми е голяма досадница. Ненавиждам рождените дни. По-точно моя рожден ден. С нежелание пускам есемес на Мия с номера на Ана и съм наясно, че пускам разрушителната сила, която ми е сестра, срещу нищо неподозираща жертва.
Отново се заемам да чета доклад.
Когато приключвам, проверявам имейла си и се оказва, че съм получил един от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Допотопен
Дата: 15 юни 2011, 16:11
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Точно кога щяхте да ми кажете?
Какво да взема за рождения ден на моя старец?
Може би нови батерии за слуховото му апаратче?
Ах
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Както може да се очаква, Мия се е задействала. Не е губила време. Решавам да се позабавлявам с отговора.
От: Крисчън Грей
Относно: Праисторически
Дата: 15 юни 2011, 16:20
До: Анастейжа Стийл
Не се присмивай на старите хора.
Радвам се, че си жива и здрава.
И че Мия се е свързала с теб.
Батерии винаги влизат в работа.
Не обичам да си празнувам рождения ден.
х
Крисчън Грей
Глух като пън
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Хммм
Дата: 15 юни 2011, 16:24
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Представям си как сте се цупили, докато сте пишели последното изречение.
Това ми оказва известно въздействие.
Ахох
Анастейжа Стийл