Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Отговорът й ме кара да се изсмея на глас, но се питам какво да направя, за да я накарам да си използва телефона.
От: Крисчън Грей
Относно: Въртене очи
Дата: 15 юни 2011, 16:29
До: Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл,
ЩЕ БЛАГОВОЛИТЕ ЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ БЛАКБЕРИТО СИ!!!
х
Крисчън Грей
Нервен до разтреперване на ръцете
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Чакам отговора й. Той не ме разочарова.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Вдъхновение
Дата: 15 юни 2011, 16:33
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
О… вашите разтреперани ръце не могат дълго да стоят неподвижни, така ли?
Чудя се какво ще каже по този въпрос д-р Флин.
Но вече знам какво ще ти подаря за рождения ден — и се надявам да бъда наказана с него…
;)
А х
Най-сетне използва телефона си. И иска бой. Веднага превключвам на режим възможности.
Намествам се на стола, докато пиша отговора.
От: Крисчън Грей
Относно: Сърдечна криза
Дата: 15 юни 2011, 16:38
До: Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл,
Сърцето ми едва ли ще издържи на напрежението от още един такъв имейл, както и гащите ми.
Дръжте се прилично.
х
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Опитвам се
Дата: 15 юни 2011, 16:42
До: Крисчън Грей
Крисчън,
Опитвам се да работя за моя непоносим шеф.
Моля те, престани да ме смущаваш и също да се държиш непоносимо.
Последният ти имейл за малко да ме взриви.
х
PS: Може ли да ме вземеш в 18.30?
От: Крисчън Грей
Относно: Ще те чакам
Дата: 15 юни 2011, 16:47
До: Анастейжа Стийл
Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
Всъщност сещам се за адски много неща, които биха ми доставили по-голямо удоволствие, и всички са свързани с теб.
х
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
С Тейлър спираме пред офиса й в шест и двайсет и седем. Ще трябва да я чакам само няколко минути.
Интересно дали е мислила за предложението ми. Тя, разбира се, първо трябва да говори с Флин. Може той да й каже да не се държи като глупачка. Чудя се дали дните ни не са преброени. Тя обаче знае най-лошото и все още е с мен. Според мен има място за надежда. Поглеждам си часовника — шест и трийсет и осем — и впивам поглед във вратата на сградата.
Къде е тя?
Ана внезапно изскача на улицата и вратата се завърта зад нея. Тя обаче не се отправя към автомобила.
Какво става?
Тя спира, оглежда се и бавно се свлича на земята.
Мамка му.
Отварям вратата на автомобила и с периферното си зрение забелязвам, че Тейлър прави същото.
И двамата се втурваме към Ана, която седи на тротоара и явно й е лошо. Клякам до нея.
— Ана, Ана! Какво се е случило? — Придърпвам я в скута си и обхващам главата й с ръце. Тя затваря очи и се отпуска облекчено на гърдите ми. — Ана. — Стискам ръцете й и я разтърсвам. — Какво стана? Зле ли ти е?
— Джак — прошепва тя.
— Мамка му! — Адреналинът пулсира в тялото ми с убийствен бяс. Вдигам поглед към Тейлър. Той кима и изчезва в сградата. — Какво ти направи онзи скапаняк?
Ана се киска.
— Въпросът е аз какво му направих. — Кикотът й не спира. Тя е в истерия. Ще го убия.
— Ана! — Разтърсвам я. — Той докосна ли те?
— Само веднъж — прошепва тя и кикотът спира.