Яростта зарежда мускулите ми, докато я повдигам.
— Къде е тоя капут?
Откъм сградата се разнасят приглушени викове. Вдигам Ана на крака.
— Можеш ли да стоиш?
Тя кима.
— Не влизай. Недей, Крисчън.
— Качи се в колата.
— Недей, Крисчън. — Тя ме хваща за ръцете.
— Качи се в проклетата кола, Ана!
Ще го убия.
— Недей! Моля те! Не ме оставяй сама.
Прокарвам ръка през косата си, опитвам се да се овладея. Приглушените викове откъм СИП стават по-силни. Неочаквано спират.
Вадя си телефона.
— Крисчън, той има моите имейли — прошепва Ана.
— Моля?
— Моите имейли до теб. Искаше да знае къде са твоите съобщения до мен. Опитваше се да ме изнудва.
Имам чувството, че ще получа инфаркт.
Този скапан изрод.
— По дяволите! — ръмжа и се обаждам на Барни.
— Ало?
— Барни, Грей се обажда. Искам да влезеш в главния сървър на СИП и да изтриеш всички имейли на Анастейжа Стийл до мен. После провери личните файлове на Джак Хайд и виж дали не са записани и там. Ако са, изтрий ги.
— Хайд ли?
— Да.
— Всичките ли?
— Да, всичките. Веднага. Съобщи ми, когато свършиш.
— Дадено.
Затварям и набирам телефона на Роуч.
— Джери Роуч слуша.
— Роуч, Грей съм.
— Добър вечер…
— Хайд — искам да го уволниш. Веднага.
— Ама… — почва Роуч.
— На мига. Обади се на охраната. Да го накарат незабавно да освободи бюрото си, иначе утре сутрин ще закрия компанията.
— Има ли причина… — опитва се да разбере Роуч.
— Вече имаш всички основания да го уволниш.
— Чел си поверителното му досие?
Не обръщам никакво внимание на въпроса.
— Разбра ли ме?
— Да, господин Грей. Директорът на „Човешки ресурси“ все го защитаваше. Ще се погрижа. Приятна вечер.
Затварям, донякъде поуспокоен, и се обръщам към Ана.
— Блакберито!
— Моля ти се, не ми се ядосвай.
— В момента съм ти ужасно ядосан — изръмжавам. — Качи се в колата.
— Крисчън, моля те…
— Качвай се в шибаната кола, Анастейжа, иначе сам ще те кача.
— Не прави глупости, моля те.
— Глупости! — Причернява ми. — Казах ти да използваш шибаното си блакбери. Не ми говори за глупости. Качвай се в шибаната кола, Анастейжа! Веднага!
— Добре… Но внимавай, моля те.
Престани да й крещиш, Грей.
Соча автомобила.
— Внимавай, моля те. Не искам да ти се случи нещо. Това ще ме убие.
Ето! Тя държи на мен. Обичта й личи в думите й и в милото, загрижено изражение.
Успокой се, Грей. Поемам си дълбоко дъх.
— Ще внимавам — обещавам и гледам след нея, докато върви към аудито и се качва. Щом влиза, се обръщам и бързам към сградата.
Нямам представа къде да отида, но следвам гласа на Хайд.
Неговия дразнещ, хленчещ глас.
Тейлър е застанал пред директорския кабинет до бюрото, което, изглежда, е на Ана. Вътре Хайд говори по телефона, а охранителят е застанал над него с кръстосани ръце.
— Пет пари не давам, Джери — протестира по телефона Хайд. — Тази жена е подстрекателка.
Чул съм достатъчно.
Връхлитам в офиса му.
— Какво, по… — възкликва Хайд смаяно. Над лявото око има рана, а на бузата — синина. Предполагам, че Тейлър е наложил дисциплина както той я разбира. Хващам слушалката, затварям телефона и така слагам край на обаждането.
— Я виж ти кой дошъл — отбелязва Хайд и се подсмихва. — Тъпото момче чудо.
— Събирай си нещата. Вън. И да не си посмял да повдигаш обвинения.
— Майната ти, Грей. Ще повдигна обвинения срещу онази малка мръсница, задето ме изрита в топките, без да съм я провокирал по никакъв начин, а биячът ти ще го пратя зад решетките за нападение. Да, красавецо, точно така — подвиква на Тейлър и му праща въздушна целувка.
Тейлър дори не трепва.
— Няма да повтарям — заявявам и свивам вежди.
— Както вече казах: майната ти. Не можеш да се намъкнеш тук и да ми се правиш на велик.
— Аз притежавам тази фирма. Ти си боклук. Вън, докато все още можеш да ходиш.
Говоря съвсем тихо.
Цветът се оттича от лицето на Хайд.
Да, моя е. Майната ти на теб, Хайд.
— Знаех си аз. Знаех, че тук става нещо съмнително. Онази малка мръсница е шпионирала за теб.
— Ако споменеш Анастейжа още веднъж, дори ако помислиш за нея, ще те довърша.
Той присвива очи.
— На теб харесва ли ти, когато те рита в топките?
Удрям го право в носа и той се лашва назад и удря глава в полиците зад него, а след това се срива на пода.
— Спомена я. Ставай. Разчисти си бюрото. И изчезвай. Уволнен си.
От носа му капе кръв.
Тейлър влиза с кутия кърпички и я слага на бюрото на Хайд.