— Ти го видя — хленчи Хайд на охранителя.
— Видях, че паднахте — отвръща той. Името на значката е М. Мадър. Браво!
Хайд се изправя, вади шепа салфетки и си затиска носа.
— Ще повдигна обвинение. Тя ме нападна — продължава да хленчи Хайд, но започва да събира вещите си.
— Три покрити случая за тормоз в Ню Йорк и Чикаго и две предупреждения оттам. Май няма да стигнеш много далече.
Той ме поглежда с животинска омраза.
— Събирай си нещата. С теб е свършено — съскам.
Обръщам се, излизам от офиса и двамата с Тейлър чакаме, докато Хайд си прибира нещата. Трябва да се успокоя.
Искам да го убия.
Той се бави безобразно много, но поне действа мълчаливо. Побеснял е. Много. От време на време ме стрелка с отровни погледи, но аз оставам с безизразно лице.
Най-сетне той приключва и вдига кашона. Мадър го отвежда извън сградата.
— Приключихме ли тук, господин Грей? — пита Тейлър.
— Засега.
— Открих го да лази на пода, господине.
— Наистина ли?
— Изглежда, госпожица Стийл знае как да се защитава.
— Тя е винаги пълна с изненади. Да вървим.
Следваме Хайд извън сградата и се отправяме към аудито. Тъй като Ана е вече на предната седалка, Тейлър ми подава ключа и аз се настанявам зад волана. Тейлър сяда отзад.
Ана мълчи.
Не знам какво да й кажа.
Телефонът в колата звъни.
— Грей слуша — отговарям.
— Господин Грей, Барни се обажда.
— Барни, на говорител съм, в колата има и други хора.
— Всичко е готово, господин Грей. Но трябва да поговоря с вас за другите неща, които открих в компютъра на господин Хайд.
— Ще ти се обадя, когато се прибера, Барни. Благодаря ти.
— Няма за какво, господин Грей.
Той затваря, а аз спирам на червена светлина.
— Не искаш да говориш с мен, така ли? — пита тихо Ана.
Стрелвам я с поглед.
— Не искам — отвръщам намусено. Все още съм бесен. Казал й бях, че този ще създава проблеми. Освен това й бях казал да използва телефона си за имейлите. Оказах се прав за всичко. Чувствам се доволен, че най-сетне правотата ми се доказа.
Грей, порасни, държиш се като дете.
Думите на Флин кръжат в ума ми. Отдавна съм на мнение, че така и не си изживял юношеството си — в емоционално отношение. Мисля, че го изживяваш сега.
Поглеждам Ана с надеждата да се сетя за нещо забавно, но тя гледа през прозореца. Ще почакам, докато се приберем.
Пред „Ескала“ отварям вратата на Ана, а Тейлър сяда зад волана.
— Хайде — нареждам и тя ме хваща за ръката.
Докато чакаме асансьора, Ана зашепва.
— Защо си ми толкова ядосан, Крисчън?
— Много добре знаеш защо.
Щом влизаме в асансьора, набирам код.
— Господи, ако ти се беше случило нещо, той вече щеше да е мъртъв. Сега обаче ще му съсипя кариерата, за да не може повече да се възползва от млади асистентки, нещастникът му с нещастник. — Ако нещо й се беше случило… Лейла вчера. Днес Хайд. По дяволите.
Тя бавно забива зъби в долната си устна, без да откъсва поглед от мен.
— Господи, Ана! — Неочаквано я притеглям към себе си и тя е прикована в ъгъла на асансьора. Дърпам косата й назад, за да вдигне лице. Пленявам устните й с моите и изливам страха и отчаянието си в целувката. Ръцете й стискат бицепсите ми, докато отвръща на целувката, а езикът й търси моя. Отдръпвам се. И двамата сме останали без дъх. — Ако ти се беше случило нещо… Ако ти беше направил нещо… — Потръпвам. — Блакберито. Отсега нататък. Ясно?
Тя кима, на лицето й се изписва разкаяние. Аз се изправям и се отдръпвам.
— Каза, че си го ритнала в ташаците.
— Да.
— Добре.
— Рей е бил войник. Той ме научи.
— Радвам се, че го е направил. Ще трябва да го запомня. — Хващам я за ръка и я извеждам от асансьора. Госпожа Джоунс е в кухнята. Готви. Мирише вкусно.
— Трябва да се обадя на Барни. Няма да се бавя.
Сядам на бюрото и посягам към телефона.
— Да, господин Грей.
— Кажи, Барни, какво откри в компютъра на Хайд?
— Малко е притеснително, господине. Има статии и снимки — ваши, на майка ви и баща ви, на брат ви и сестра ви, всичко е в папка с име „Семейство Грей“.
— Странно.
— И на мен ми се стори странно.
— Би ли ми препратил намереното?
— Да, господине.
— И нека засега си остане между нас.
— Дадено, господин Грей.
— Благодаря, Барни. А ти се прибирай.
— Добре, господине.
Имейлът от Барни пристига почти веднага и аз отварям папката с име „Семейство Грей“. Както предполагах, има онлайн статии за родителите ми и за благотворителната им работа; статии за мен, за фирмата ми, за „Чарли Танго“ и „Гълфстрийм“; снимки на Елиът, на родителите ми заедно с мен, предполагам взети от фейсбук страницата на Мия. Накрая се мъдрят и две снимки на нас с Ана — от дипломирането й и на изложбата.