Защо са му на Хайд всички тези неща? Нещо не се връзва. Знам, че си пада по Ана, че е доста последователен в начина си на действие. Само че семейството ми? Мен? Все едно е вманиачен по нас. Дали пък не го прави заради Ана? Странно. А и доста притеснително. Казвам си, че утре сутринта ще позвъня на Уелч, за да обсъдим този въпрос. Той може да се поразрови по-дълбоко и да ми даде някои отговори.
Затварям имейла и виждам в инбокса още две финални споразумения за сливания. Изпратил ги е Марко. Трябва да ги прочета — но първо вечеря.
— Добър вечер, Гейл — казвам, когато влизам в хола.
— Добър вечер, господин Грей. Вечерята след десет минути, нали?
Ана седи на плота в кухнята с чаша вино. След като се е справила с онзи задръстеняк, си го заслужава. Ще изпия една чаша с нея. Хващам отворената бутилка „Сансер“ и си наливам.
— Да, благодаря — отвръщам на Гейл и вдигам чаша към Ана. — За бившите военни, които добре са подготвили своите дъщери.
— Наздраве — отвръща тя, но все още ми се струва малко нещастна.
— Какво има?
— Не знам дали още съм на работа.
— А искаш ли?
— Разбира се.
— Значи още си на работа.
Усмихвам се и отпивам още една глътка вино.
— Говори ли с Барни? — пита тя, докато се настанявам до нея.
— Да.
— И?
— Какво и?
— Какво има в компютъра на Джак?
— Нищо важно.
Госпожа Джоунс поставя чиниите с храна пред нас. Пай с пиле. Едно от любимите ми ястия.
— Благодаря, Гейл.
— Да ви е сладко, господин Грей. Ана — казва мило тя и излиза.
— Значи няма да ми кажеш? — настоява Ана.
— Какво да ти кажа?
Тя въздиша и стиска устни, след това лапва хапка.
Съдържанието на компютъра на Джак не е нещо, което искам да я притеснява.
— Обади се Хосе — подхвърля нехайно тя, за да смени темата.
— Така ли?
— Иска да ти донесе снимките в петък.
— Лична доставка. — Защо творецът ще го прави, а не галерията? — Много любезно от негова страна.
— Иска да излезе. На чашка. С мен.
— Ясно.
— Кейт и Елиът също би трябвало да се върнат.
Оставям вилицата си в чинията.
— За какво точно ме молиш?
— Не те моля за нищо. Информирам те за плановете си за петък. Виж сега, искам да се видя с Хосе и той трябва да пренощува някъде. Или тук, или в моя апартамент, но ако е в квартирата, и аз трябва да съм там.
— Той се опита да те сваля!
— Крисчън, оттогава минаха седмици. Той беше пиян, аз бях пияна, ти ме спаси — повече няма да се повтори. Той не е Джак, за бога!
— Итън е там. Може да му прави компания.
— Той иска да се види с мен, не с Итън — настоява Ана.
Мръщя й се.
— Той ми е просто приятел — подчертава тя.
Вече преживя Хайд — какво ще стане, ако Родригес се напие и отново реши да се пробва с Ана.
— Това не ми харесва.
Ана си поема дълбоко дъх; старае се да запази спокойствие.
— Той ми е приятел, Крисчън. Не съм го виждала от изложбата. А и тогава беше за кратко. Знам, че ти нямаш приятели, освен онази ужасна жена, обаче да си ме чул да мърморя, че се срещаш с нея?
Елена пък какво общо има с тази работа? А това ми напомня, че не съм отговорил на есемесите й.
— Искам да го видя — продължава тя. — Не му бях добра приятелка.
— Наистина ли мислиш така?
— За какво?
— За Елена. Предпочиташ да не се виждам с нея ли?
— Абсолютно. Предпочитам да не се виждаш с нея.
— Защо не си ми казала?
— Защото не е моя работа. Ти я смяташ за своя единствена приятелка. — Тя свива ядосано рамене. — Както не е твоя работа да определяш дали мога да се виждам с Хосе. Не разбираш ли?
Тя е права. Ако той остане тук, тогава няма как да й се пусне. Нали?
— Може да пренощува тук. Така поне ще го държа под око.
— Благодаря! Знаеш ли, ако ще живея тук… — Тя млъква.
Да. Ще трябва да си кани приятелите тук. Мили боже. Не бях и помислял за това.
— Не че нямаш достатъчно място — замахва тя с ръка, без да има предвид нещо конкретно в апартамента.
— Подсмихвате ли ми се, госпожице Стийл?
— Определено, господин Грей. — Тя става и вдига чиниите и на двамата.
— Това е работа на Гейл — напомням й аз, докато отива към съдомиялната. Но се оказва, че съм закъснял.
— Вече я свърших.
— Имам малко работа.
— Добре, ще намеря с какво да се занимавам.
— Ела тук.
Тя застава между краката ми и ме прегръща през врата. Притискам я до себе си.
— Добре ли си? — прошепвам в косата й.