— Щипка за срамни устни. — Тя бързо прибира щипката и избира нещо друго. Спомням си, че не искаше и да чуе за тези неща. — Някои от тези неща са за причиняване на болка, но повечето са за удоволствие — уверявам я аз.
— Какво е това?
— Щипки за гърди — тази е и за двете.
— За двете зърна ли?
— Е, щипките са две, бебчо. Да, за двете зърна, обаче имах предвид друго. Тези са и за удоволствие, и за причиняване на болка. — Вземам ги от нея. — Изпъни си кутрето.
Тя го изпъва и аз защипвам връхчето. Тя ахва.
— Усещането е изключително силно, но когато ги сваляш, са най-болезнени и приятни.
Тя маха щипката.
— Харесва ми как изглеждат.
Гласът й е станал дрезгав и това ме кара да се усмихна.
— Така ли, госпожице Стийл? Струва ми се, че и сам виждам.
Тя кима и връща щипките на мястото им в чекмеджето. Навеждам се напред и вадя друг комплект, за да го разгледа.
— Тези се регулират. — Показвам й как се действа с тях.
— Как се регулират?
— Можеш да ги носиш много стегнати… или пък хлабави. В зависимост от настроението си.
Тя вдига очи от щипките и ме поглежда, облизва долната си устна. Вади друга играчка.
— А това?
— Това е зъбчато колело. — Връщам щипките в чекмеджето.
— За какво е?
Пресягам се и го вземам от ръката й.
— Дай ми ръката си. С дланта нагоре. — Тя изпъва ръка и аз прокарвам острото колело в средата на дланта.
— Ох! — пъшка тя.
— Представи си го по гърдите си.
Тя отдръпва бързо ръка, но гърдите й се повдигат и отпускат бързо и издават възбудата й.
Това я възбужда.
— Между удоволствието и болката има тънка граница, Анастейжа.
Прибирам уреда в чекмеджето.
Тя разглежда останалите неща.
— А щипките?
— Можеш да направиш много неща с една щипка.
Но не мисля, че ще ти хареса, Ана.
Тя затваря чекмеджето.
— Това ли е всичко? — Това разглеждане е възбудило и мен, затова трябва да я заведа долу.
— Не… — Тя клати глава и отваря четвъртото чекмедже, вади един от любимите ми уреди.
— Топка за уста. За да мълчиш — казвам.
— Неясни граници.
— Спомням си. Но пак можеш да дишаш. Зъбите ти захапват топката. — Вземам я от ръката й и й показвам как да я захапе.
— Носил ли си такова нещо? — любопитства както обикновено тя.
– Да.
— За да сподавяш виковете си ли?
— Не, предназначението й не е такова.
Тя накланя глава на една страна, не може да си обясни.
— Става въпрос за степента на контрол, Анастейжа. Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по-зависима, дава ми абсолютен контрол.
— Говориш така, сякаш ти липсва — шепне тя.
— Говоря за нещо, което знам.
— Ти имаш власт над мен. Знаеш го.
— Така ли? Караш ме да се чувствам… безпомощен.
— Не! — повишава тя глас шокирано. — Защо?
— Защото си единственият човек, който наистина може да ми причини болка.
Нарани ме, когато си тръгна.
Приглаждам косата и зад ухото.
— О, Крисчън… същото се отнася и за теб. Ако не ме желаеше… — Тя потръпва и свежда поглед към пръстите си. — Най-малко искам да ти причиня болка. Обичам те.
Гали лицето ми с две ръце и аз се наслаждавам на докосването й. То е колкото възбуждащо, толкова и успокояващо. Връщам топката в чекмеджето и я прегръщам.
— Приключихме ли с образователната част?
— Защо? Какво ще правиш? — пита тя обнадеждено.
Целувам я нежно и тя притиска тялото си в моето, не оставя и сянка от съмнение какво иска. Иска мен.
— Днес за малко не те нападнаха, Ана.
— И какво от това? — въздиша тя.
— Как така: „И какво от това“? — дразня се аз.
— Крисчън, нищо ми няма.
Наистина ли, Ана?
Привличам я по-близо и я притискам до себе си.
— Само като си помисля какво е можело да се случи… — Заравям лице в косата й и вдъхвам аромата.
— Кога ще проумееш, че съм по-силна, отколкото изглеждам?
— Знам, че си силна. — Търпиш ме. Целувам я и я пускам.
Тя се цупи и за моя изненада вади от чекмеджето друга играчка. Мислех, че сме приключили.
— Това е удължител с окови за глезени и китки — обяснявам.
— Как действа? — Тя ме поглежда изпод мигли.
О, мила, познавам този поглед.
— Искаш да ти покажа ли? — Затварям очи и за миг си я представям окована, зависи изцяло от благоволението ми. Много възбуждащо.
Изключително възбуждащо.