— Да, искам да ми демонстрираш. Обичам да ме връзват.
— О, Ана — прошепвам. И аз искам. Само че не мога тук.
— Какво има?
— Не тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам те в леглото си, не тук. Ела. — Вземам уреда, стискам ръката й и я извеждам от стаята.
— Защо не тук?
Спирам на стълбите.
— Ти може да си готова да се върнеш там, Ана, обаче аз не съм. Предишния път, когато бяхме там, ти ме напусна. Постоянно ти го повтарям — кога ще го проумееш? В резултат се промени цялото ми отношение. Радикално се преобрази целият ми мироглед. Казах ти го. Не ти казах, че… — Млъквам и търся правилните думи. — Аз съм като възстановяващ се алкохолик, разбираш ли? Не намирам друго сравнение. Желанието го няма, но не искам да се изкушавам. Не искам да ти причинявам болка.
А ти нямам доверие да ми кажеш какво искаш или не искаш да направиш.
Тя се мръщи.
— Не мога да ти причиня болка, защото те обичам — добавям. Погледът й омеква и преди да успея да я спра, тя се хвърля върху мен, затова изпускам уреда, да не би и двамата да се търкулнем по стълбите. Тя ме притиска към стената и тъй като е едно стъпало по-високо, устните ни са на едно ниво. Тя обрамчва лицето ми между дланите си и вкарва езика си в устата ми. Пръстите й са в косата ми, докато притиска тяло към моето. Целувката й е страстна, опрощаваща и неудържима.
Стена и нежно я отблъсквам.
— На стълбището ли искаш да те чукам? — изръмжавам. — Защото в момента мога да го направя.
— Да — прошепва тя.
Поглеждам замаяното й изражение. Тя го иска и аз съм изкушен, тъй като никога не съм се чукал на стълбите, но ще бъде неудобно.
— Не. Искам те в леглото си. — Премятам я на рамо и съм възнаграден с писъка й на удоволствие. Плясвам я силно по дупето и тя писка отново, след това се смее. Спирам, вдигам уреда и го пренасям заедно с Ана през апартамента към спалнята, където я пускам и оставям удължителя на леглото.
— Знам, че няма да ми причиниш болка — казва тя задъхано.
— И аз знам, че няма да ти причиня болка. — Обхващам главата й с ръце и я целувам силно, проучвам устата й с език. — Желая те ужасно много. Сигурна ли си за това — след днес?
— Да, и аз те желая. Искам да те съблека.
Мама му стара. Тя иска да те докосва, Грей.
Остави я.
— Добре — Вчера се справих.
Тя протяга ръце към горното копче на ризата ми и аз спирам да дишам, докато се опитвам да овладея страха си.
— Няма да те докосвам, ако не искаш.
— Не, докосвай ме. Няма проблем, добре съм.
Стягам се, подготвям се за хаоса и страха, които идват с мрака. Докато тя разкопчава първото копче и пръстите й се спускат към следващото, наблюдавам колко е съсредоточена, красивото й лице.
— Искам да те целувам тук — моли тя.
— Да ме целуваш ли? — По гърдите ли?
— Да.
Поемам си рязко дъх, докато тя разкопчава следващото копче. Вдига поглед към мен, след това бавно, съвсем бавно се навежда.
Тя ще ме целуне.
Притаявам дъх и я наблюдавам, едновременно ужасен и омагьосан, докато тя лепва нежна, сладка целувка върху гърдите ми.
Тъмнината мълчи.
Тя разкопчава и последното копче и разтваря ризата ми.
— Става по-лесно, нали?
Кимам. Така е. Много по-лесно е. Тя смъква ризата от раменете ми и я пуска на пода.
— Какво направи с мен, Ана? Каквото и да е, не преставай. — Грабвам я в обятията си и плъзвам ръце в косата й, избутвам главата й назад, за да мога да целувам и хапя врата й.
Тя стене, пръстите й са на колана ми, разкопчават копчето, смъкват ципа.
— О, бебчо — изпъшквам и я целувам зад ухото, където пулсът й бие бързо и ритмично. Пръстите й докосват члена ми и тя бързо се отпуска на колене.
— Леле!
Преди да успея да си поема дъх, тя дърпа панталоните и обхваща с устни изпълнения ми с нетърпение член.
Мамка му.
Затваря уста и смуче силно.
Не мога да откъсна очи от устата й.
Около мен е.
Смуче ме.
Изсмуква ме.
Закрива зъби и стиска.
— Мамка му. — Затварям очи, обхващам главата й и изтласквам бедра напред, така че да вляза по-дълбоко в устата й.
Тя ме дразни с език.
И мести уста нагоре и надолу.
Отново и отново.
Стискам главата й по-силно.
— Ана — предупреждавам и се опитвам да отстъпя.
Тя засмуква отново члена ми и сграбчва бедрата ми.
Няма намерение да ме пусне.
— Моля те. — Сам не знам дали искам да спре, или да продължи. — Ще свърша, Ана.
Тя е безпощадна. Устата и езикът й са опитни. Няма намерение да спре.
О, мамка му.
Свършвам в устата й и държа главата й, за да имам опора.
Когато отварям очи, тя ме наблюдава триумфално. Усмихва се и облизва устни.