Пъхвам пръст вътре в нея. Тя е все още мокра и аз коленича зад нея и потъвам вътре.
— Оох! По-нежно! — вика тя.
Застивам на място. Държа я за ханша.
— Добре ли си?
— По-нежно — повтаря тя. — Изчакай да свикна.
Нежно. Мога да бъда нежен.
Отпускам се назад, след това се изтласквам бавно напред, изпълвам я. Тя стене и аз се изтеглям и се изтласквам напред. Отново.
И отново.
И отново.
Бавно.
— Да, вече съм готова — прошепва тя с наслада.
Аз стена и започвам да се движа малко по-бързо. Тя започва да мърка при всеки тласък. Аз забързвам още повече. Тя стиска очи и отваря уста, поема си дълбоко въздух с всеки тласък.
Мамка му. Това е разкошно.
Затварям очи и стискам по-силно ханша й, потъвам в нея.
Не спирам.
Докато най-сетне усещам как ме придърпва навътре.
Тя свършва с вик, повлича ме със себе си и аз свършвам вътре в нея, извиквам името й.
— Ана, бебчо.
Отпускам се до нея и ми се струва, че съм напълно изтощен. Оставам да лежа за момент, наслаждавам се на чувството, след като съм се освободил. Не мога да оставя Ана вързана, затова сядам и я развързвам. Тя се сгушва до мен, докато аз масажирам глезените и китките й. Когато тя размърдва пръстите на ръцете и краката си, се отпускам и я привличам до себе си. Тя измърморва нещо неразбираемо и аз разбирам, че спи.
Целувам я по челото, завивам я, сядам и впивам поглед в нея. Хващам кичур коса и го потривам между пръстите си.
Толкова е мека. Навивам кичура на показалеца си.
Виждаш ли, Ана, вързан съм за теб.
Целувам края на кичура, присядам назад и поглеждам към потъмняващото небе. Знам, че на земята е тъмно, но тук горе последните отблясъци на деня са обагрили небето в розово, оранжево и опалово. Все още сме в светлината.
Ето това направи тя.
Внесе светлина в живота ми.
Светлина и любов.
Все още обаче не ми е дала отговор.
Кажи да, Ана.
Стани моя съпруга.
Моля те.
Тя се размърдва и отваря очи.
— Мога да те гледам вечно как спиш, Ана. — Целувам я отново по челото.
Тя ми отправя сънена усмивка и затваря очи.
— Не искам никога да те оставя да си идеш.
— И аз не искам да си отида — измърморва тя. — Никога не ме оставяй.
— Имам нужда от теб — прошепвам и устните й се извиват в нежна усмивка, а дишането й става по-спокойно.
Тя спи.
Четвъртък, 16 юни 2011
Дядо се смее. Мия е паднала по дупе. Тя е бебе.
Мия. Мама и татко седят на едно одеяло. В овощната градина сме.
Любимото ми място.
Елиът тича между дърветата.
Вдигам Мия и тя започва да ходи. Неуверени стъпки.
Аз обаче съм зад нея. Наблюдавам я. Вървя с нея.
Пазя я.
Направили сме си пикник.
Обичам пикници.
Мама прави ябълков пай.
Мия стига до одеялото. И всички аплодират.
— Благодаря ти, Крисчън. Ти се грижиш толкова добре за нея — казва мама.
— Мия е бебе. Тя има нужда някой да се грижи за нея — казвам на мама.
Дядо ме поглежда.
— Той вече говори ли?
— Да.
— Това е чудесно. — Дядо поглежда мама.
В очите му има сълзи. Но той е щастлив. Това са сълзи от щастие.
Елиът тича покрай нас. Той има футболна топка.
— Хайде да играем.
— Внимавай с ябълките.
Вдигам поглед и виждам, че Джак Хайд ни наблюдава иззад едно дърво.
Събуждам се. Веднага. Сърцето ми се е разтупкало. Не от страх, а защото нещо в съня ме стресна.
Какво беше?
Не мога да си спомня. Навън е светло, Ана спи дълбоко до мен. Поглеждам часовника. Почти шест и половина е. Събудил съм се преди алармата. Това не се е случвало от доста време — не и с ловеца на сънища до мен. Радиото се включва, но аз го спирам и се сгушвам до Ана, заравям нос във врата й.
Тя се размърдва.
— Добро утро, бебчо — прошепвам и захапвам лекичко меката част на ухото й. Прокарвам ръка по гърдата й и нежно я милвам, усещам как зърното й се втвърдява под дланта ми. Тя се протяга до мен и аз спускам ръка до бедрото, притеглям я по-близо. Еректиралият ми член е в цепката на дупето й.
— Радваш се да ме видиш — отбелязва сънено тя и се намества, притиска члена ми.
— Много се радвам да те видя. — Пръстите ми пълзят по корема й, стигат до срамните устни и аз започвам да я галя, напомням й, че има предимства, когато се будим заедно. Тя е топла, изпълнена с желание, когато посягам към нощното шкафче, взимам презерватив и лягам върху нея; лактите ми поемат тежестта. Разтварям краката й, след това коленича и отварям пакетчето. — Нямам търпение до събота.