— Много се вълнуваш, нали?
— Усещаш ли миризмата на нова кола? Тази е дори по-хубава от специалното издание за подчинени, А тройката — обяснява тя бързо.
— Специално издание за подчинени ли? — Старая се да не се разсмея. — Имате невероятен начин на изразяване, госпожице Стийл. — Отпускам се назад. — Да потегляме. — Махам с ръка към изхода.
Ана пляска с ръце, пали колата и включва на скорост. Ако знаех, че ще се радва толкова, щях да й я дам да я кара по-скоро.
Обичам да я виждам толкова щастлива.
Саабът се плъзга към бариерата и Тейлър ни следва на Върджиния Стрийт в Q7.
За пръв път Ана ни откарва някъде, за пръв път ме вози. Като шофьор е уверена и ми се струва, че има опит; но пък аз не съм от лесните пътници. Само това мога да кажа. Изобщо не обичам да ме возят, с изключение на Тейлър. Предпочитам да съм зад волана.
— Може ли да пуснем радиото? — моли тя, докато чакаме на знак „Стоп“.
— Искам да се съсредоточиш
Тя веднага се сопва.
— Моля те, Крисчън, мога да карам с пусната музика!
Решавам, че няма смисъл да обръщам внимание, и пускам радиото.
— Можеш да пускаш айпода си и дискове с емпе тройки, както и нормални компактдискове — обяснявам й аз.
Музиката на „Пълис“ изпълва колата: златен хит, „Цар на болката“. Намалявам — прекалено високо е.
— Твоят химн — дразни ме Ана.
Тя ми се подиграва. Отново.
— Някъде имам този албум — обяснява тя.
Спомням си, че спомена „Всяка глътка въздух“ в един имейл; химна на натрапника преследвач, както се изрази. Тя е забавна — за моя сметка. Тръскам глава, защото е права. След като ме напусна, се мотаех пред апартамента й всяка сутрин, докато тичах.
Тя хапе долната си устна. Да не би да се притеснява от реакцията ми? Може би заради Флин? Какво ли ще каже той?
— Ей, госпожице Многознайка, къде се унесохте?
Тя набива спирачки на червен светофар.
— Много си разсеяна. Съсредоточи се, Ана. Катастрофите стават тъкмо заради разсеяност.
— Просто си мислех за работата.
— Всичко ще е наред, бебчо. Довери ми се.
— Недей да се намесваш, моля те — искам да се оправям сама. Моля те, Крисчън. Това е важно за мен — обяснява тя.
Аз, да се намесвам? Единствено, за да те защитя, Ана.
— Хайде да не се караме, Крисчън. Сутринта започнахме толкова добре! И снощи беше… — Тя поруменява. — Беше божествено.
Снощи. Затварям очи и си представям как дупето й беше вирнато във въздуха. Намествам се на седалката и тялото ми реагира.
— Да. Божествено. — Осъзнавам, че съм го казал на глас. — Говорех абсолютно сериозно.
— За какво?
— Че не искам да те оставя да си идеш.
— Не искам да си отида — казва тя.
— Добре. — Отпускам се малко. Тя все още е до теб, Грей.
Ана влиза на паркинга на СИП и паркира сааба.
Край на приключението.
Тя не е чак толкова лош шофьор.
— Ще те изпратя до работа. После Тейлър ще ме вземе оттам — казвам, докато слизаме от колата. — Да не забравиш, че довечера в седем имаме среща с Флин. — Протягам ръка към нея. Тя натиска дистанционното, заключва колата, поглежда с обич сааба и поема ръката ми.
— Няма да забравя. Ще съставя списък с въпроси към него.
— Въпроси ли? За мен? Аз мога да отговоря на всеки твой въпрос, който се отнася за мен.
Усмивката й е снизходителна.
— Да, но искам да чуя безпристрастното мнение на скъпия шарлатанин.
Прегръщам я, хващам ръцете й и ги стискам зад гърба й.
— Мислиш ли, че трябва? — Вглеждам се в уплашените й очи. Те омекват и тя предлага да се откаже от срещата с Флин. Измъква едната си ръка и нежно ме гали по бузата.
— От какво се тревожиш?
— Че ще си отидеш.
— Колко пъти да ти повтарям, Крисчън — никъде няма да ходя. Ти вече ми каза най-лошото. Няма да те напусна.
— Тогава защо не ми отговори?
— Какво да ти отговоря?
— Знаеш какво имам предвид, Ана.
Тя въздиша и изражението й помрачнява.
— Искам да се уверя, че ще ти бъда достатъчна, Крисчън. Това е всичко.
— И не приемаш моята дума за това, така ли? — Пускам я.
Кога най-сетне ще разбере, че тя е всичко, което искам?
— Крисчън, всичко това се случи ужасно бързо. И според собственото ти признание ти си петдесет нюанса преебаност. Аз не мога да ти дам всичко, от каквото се нуждаеш. Това просто не е за мен. И се чувствам неподходяща за теб, особено след като те видях с Лейла. Кой може да каже, че някой ден няма да срещнеш жена, която обича да прави същите неща като теб? И кой може да каже, че няма да… нали разбираш… да се влюбиш в нея? Жена, която е много по-подходяща за твоите потребности. — Тя извръща поглед.