— Познавам няколко жени, които обичат да правят същите неща като мен. Нито една от тях не ме привлича по начина, по който ме привличаш ти. Никога не съм имал емоционална връзка с нито една от тях. Ти си единствената, Ана.
— Защото никога не си им давал шанс. Прекалено дълго си останал заключен в своята крепост, Крисчън. Виж, хайде да разговаряме за това по-късно. Трябва да вървя на работа. Може би доктор Флин ще ни просветли по този въпрос.
Тя е права. Не бива да обсъждаме този въпрос на паркинга.
— Ела. — Протягам ръка и двамата тръгваме към офиса й.
* * *
Тейлър ме взема с аудито и на път към Грей Хаус се замислям над разговора с Ана.
Наистина ли съм се заключил в крепост?
Може и да е така.
Гледам през прозореца. Хората бързат за работа, замислени за дреболиите от ежедневието си. Тук, на задната седалка на автомобила, аз съм далече от всичко това. Винаги е било така. Аз съм далече от тях. Бях изолиран като дете, изолирах се, докато растях, вдигнах стена около крепостта.
Страхувах се от чувствата.
Не чувствах нищо друго освен гняв.
Той ми беше постоянен спътник.
Това ли има предвид тя? Ако е така, Ана ми дава ключа за бягство. Единственото, което я спира, е мнението на Флин.
Може би, след като чуе какво има да каже той, ще каже да.
Така става.
Позволявам си кратък момент, за да усетя вкуса на истинския оптимизъм…
Ужасяващо е.
Може да свърши зле. Отново.
Телефонът ми бръмчи. Ана е.
— Добре ли си, Анастейжа?
— Току-що ми дадоха мястото на Джак. Е, временно… — казва тя.
— Шегуваш се!
— Имаш ли нещо общо с това? — пита тя остро и обвинително.
— Не. Абсолютно нищо. Тъй де, при цялото ми уважение, Анастейжа, ти си там само от една седмица — не че искам да те обидя.
— Знам — отвръща тя и ми се струва потисната. — Явно Джак наистина ме е ценил.
— Виж ти. — Толкова се радвам, че онзи кретен няма нищо общо с нея. — Е, бебчо, щом смятат, че можеш да се справиш, сигурен съм, че ще успееш. Честито. Може би трябва да го отпразнуваме след срещата с Флин.
— Хмм. Сигурен ли си, че нямаш нищо общо с това?
Тя наистина ли мисли, че ще я излъжа? Може би заради снощното признание?
Или пък са й дали мястото, защото не им позволявам да набират кадри извън фирмата.
По дяволите.
— Съмняваш ли се в мен? Много се дразня, че го правиш.
— Извинявай — бърза да каже тя.
— Ако имаш нужда от нещо, съобщи ми. А, и още нещо.
— Какво?
— Използвай блакберито.
— Добре, Крисчън.
Не обръщам внимание на саркастичния й тон, клатя глава и си поемам дълбоко дъх.
— Говоря сериозно. Ако имаш нужда от мен, тук съм.
— Добре — отвръща тя. — Трябва да свършваме. Ще се местя на ново работно място.
— Ако имаш нужда от мен, обади се. Сериозно.
— Знам. Благодаря, Крисчън. Обичам те.
Тези две думички.
Те ме ужасяваха, а сега нямам търпение да я чуя да ми ги казва.
— И аз те обичам, бебчо.
— Дочуване.
— Дочуване, бебчо.
Тейлър спира пред Грей Хаус.
— Утре Хосе Родригес ще достави едни портрети в „Ескала“ — казвам му.
— Ще кажа на Гейл.
— Ще остане да преспи.
Тейлър вдига изненадано очи към мен в огледалото за обратно виждане.
— Кажи и това на Гейл — добавям.
— Добре, господине.
Докато асансьорът се качва към моя етаж, си позволявам кратка фантазия за брачния живот. Тази надежда е странна. Тя е нещо, с което не съм свикнал. Представям си как водя Ана в Европа, в Азия; мога да й покажа целия свят. Можем да отидем къде ли не. Мога да я заведа в Англия; на нея много ще й хареса.
И ще се върнем у дома в „Ескала“.
„Ескала“ ли? Може би апартаментът ми пази твърде много спомени за други жени. Дали да не купя къща, която ще бъде само наша, където ще си създадем само наши спомени?
Но ще запазя „Ескала“ Удобно място в центъра.
Вратите на асансьора се отварят.
— Добро утро, господин Грей — поздравява новото момиче.
— Добро утро… — Не мога да й запомня името.
— Искате ли кафе?
— Да, благодаря. Черно. Къде е Андреа?
— Някъде наоколо. — Новото момиче се усмихва и бърза да ми направи кафето.
Сядам на бюрото и започвам да разглеждам къщи в нета. След няколко минути Андреа чука на вратата и ми носи кафето.
— Добро утро, господин Грей.
— Добро утро, Андреа. Би ли изпратила цветя на Анастейжа Стийл?
— Какви искате да изпратя?
— Повишена е. Може би рози. Розови и бели.
— Добре.