— И ме свържи с Уелч.
— Добре, господине. Помните ли, че имате среща с господин Бастил в „Ескала“, не тук.
— А, да. Благодаря. Кой е резервирал фитнеса тук?
— Клубът по йога, господине.
Мръщя се.
Тя се опитва да прикрие усмивката си.
— И Роз иска да говори с вас.
— Благодаря.
След като провеждам разговорите, продължавам да търся къщи онлайн. Спомням си, че когато купих апартамента в „Ескала“, един брокер свърши цялата работа — беше купен на зелено. Инвестицията ми се стори страхотна, затова не се замислих.
Сега потъвам в уебсайтове с недвижими имоти, преглеждам имот след имот. Направо не можеш да се откачиш.
Откакто плавам, копнея за голяма къща на брега на пролива. Искам къща, която да гледа към водата. Израснал съм в такава къща: родителите ми живеят на брега на езерото Уошингтън.
Къща за семейство.
Семейство.
Деца.
Тръсвам глава. Няма да е скоро. Ана е млада. Само на двайсет и една. Чакат ни години преди да започнем да мислим за деца.
Що за баща ще бъда?
Не го мисли, Грей.
Искам да намеря парцел и да построя къща. Ще я направя екологически целесъобразна. Елиът може да ми я построи. Два от посочените имоти са каквито искам: единият гледа към пролива. Къщата е стара, построена през 1924, и е излязла на пазара през последните дни. Снимките са великолепни. Най-вече по здрач. За мен най-важна е гледката. Можем да съборим тази къща и да започнем от нулата.
Проверявам в колко ще залезе слънцето довечера: в девет и девет минути.
Дали няма да успея да уредя да видя къщата по залез един ден през седмицата?
Андреа чука на вратата и влиза.
— Господин Грей, приготвила съм избор на цветя. — Слага принтирани копия на бюрото ми.
— Тези. — Избирам огромна кошница бели и розови рози. На Ана много ще й харесат. — И би ли уредила да видя тази къща? Ще ти пусна по мейла линка. Искам да е вечер, по залез, колкото е възможно по-скоро.
— Разбира се. Какво да пише на картичката?
— Свържи ме с цветарката, след като поръчаш, и ще й кажа лично.
— Добре, господин Грей. — Андреа излиза.
След три минути ме свързва с цветарката, която чака да издиктувам надписа за картичката. „Поздравления, госпожице Стийл! При това съвсем сама! Без помощ от Вашия свръхприятелски настроен президент с мегаломански наклонности. С обич, Крисчън“.
— Записах. Благодаря ви, господине.
— И аз ви благодаря.
Продължавам да разглеждам къщи онлайн и знам, че се разсейвам, за да не се безпокоя заради срещата на Ана с Флин по-късно. Какво ли ще каже Флин? Щастието ми зависи от него.
А къщите ме разсейват.
Какво ли ще каже Флин?
След като половин час се разсейвам с къщите и не върша никаква работа, се отказвам и звъня на Флин.
— Хващаш ме между пациенти. Спешно ли е? — пита той.
— Обаждам се, за да попитам за Лейла.
— Тя прекара още една спокойна нощ. Ще я видя по-късно днес следобед. Ще се видя и с теб, нали така?
— Да. Заедно с Ана.
Между нас се възцарява мълчание и разбирам, че това е един от триковете на Джон. Той мълчи с надеждата аз да запълня мълчанието.
— Какво има, Крисчън?
— Тази вечер. Ана.
— Да.
— Какво ще й кажеш?
— На Ана ли? Не знам какво ще ме попита. Каквото и да попита, ще й кажа истината.
— Тъкмо това ме притеснява.
Той въздиша.
— Аз те възприемам по различен начин от начина, по който се възприемаш ти, Крисчън.
— Не съм сигурен дали да се чувствам обнадежден, или не.
— Ще се видим довечера — отвръща той.
По-късно същия следобед, докато тъкмо се връщам от среща с Фред и Барни и се каня да отворя поредния уебсайт за недвижими имоти, забелязвам, че имам имейл от Ана. Не съм се чувал с нея цял ден. Сигурно е заета.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Мегаломаните…
Дата: 16 юни 2011, 15:43
До: Крисчън Грей
… са любимият ми тип маниаци. Благодаря за красивите цветя. Пристигнаха в огромна кошница, която ми напомня за пикници и одеяла.
X
Тя използва телефона си. Най-сетне!
От: Крисчън Грей
Относно: Чист въздух
Дата: 16 юни 2011, 15:55
До: Анастейжа Стийл
Маниак, а? Д-р Флин може би ще каже нещо по този въпрос.
Искаш ли да идем на пикник?
Може да се позабавляваме сред природата, Анастейжа…
Как минава денят ти, бебчо?