Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
От: Анастейжа Стийл
Относно: Трескаво
Дата: 16 юни 2011, 16:00
До: Крисчън Грей
Денят отлетя. Не ми остана нито миг да помисля за нещо друго, освен за работа. Смятам, че ще се справя! Ще ти разкажа подробно, когато се прибера.
Сред природата звучи… интересно.
Обичам те.
А х
PS: Не се тревожи за д-р Флин.
Тя пък откъде знае, че се притеснявам от срещата?
От: Крисчън Грей
Относно: Ще опитам…
Дата: 16 юни 2011, 16:09
До: Анастейжа Стийл
… да не се тревожа.
До после, бебчо.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Във фитнеса на „Ескапа“ Бастил е набрал скорост, но аз успявам да го изритам два пъти и той се озовава по задник.
— Нещо те гложди, Грей. Същото момиче ли? — подсмихва се той и скача от пода.
— Не ти влиза в скапаната работа, Бастил.
Обикаляме се, всеки търси възможност да тръшне другия.
— А-ха. Изключително ми е приятно, че в живота ти има жена, която да ти посвие перките. Кога ще се запозная с нея?
— Не съм сигурен, че ще стане.
— Дръж високо ляво, Грей. Уязвим си.
Той нанася преден ритник, но аз се изтеглям и отскачам наляво, успявам да го избегна.
— Добър ход, Грей.
След душа намирам есемес от Андреа.
Андреа Паркър
Брокерката може да ви покаже къщата довечера. В 8:30. Може ли? Казва се Олга Кели.
Супер. Благодаря. Моля те, прати ми адреса.
Интересно какво ли ще каже Ана за къщата. Андреа ми изпраща адреса и кода за отваряне на портата. Запомням кода и откривам къщата в Гугъл Мапс. Докато обмислям маршрут от кабинета на Флин, телефонът ми звънва. Обажда се Роз. Гледам през прозореца на балкона, докато тя ми съобщава добрата новина.
— Фред ми позвъни. С Кавана става — съобщава ми тя.
— Роз, това е супер.
— Повдига някои финансови въпроси, които иска неговите хора Да обсъдят с нашите. Иска среща за утре сутринта. На закуска. Вече съобщих на Андреа.
— Кажи на Барни и ще действаме — отвръщам, обръщам гръб на гледката на Сиатъл и пролива и забелязвам, че Ана ме наблюдава.
— Добре. До утре.
— Дочуване. — Затварям и отивам да посрещна момичето си, което изглежда сладко и мило, както е застанало на прага на хола.
— Добър ден, госпожице Стийл. — Целувам я и я притискам до себе си. — Поздравления за повишението ви.
— Взел си душ.
— Току-що идвам от тренировка с Клод.
— О!
— Успях да го поваля по задник два пъти. — Какъв приятен спомен.
— Това не се ли случва често?
— Не. И е много приятно, когато се случи. Гладна ли си?
Тя клати глава и ми се струва разтревожена.
— Какво има? — мръщя се аз.
— Нервна съм. Заради срещата с доктор Флин.
— И аз. Как мина денят ти? — Пускам я.
— Супер. Бях много заета. Не можах да повярвам, когато Елизабет, шефката на „Човешки ресурси“, ми каза да поема поста. Трябваше да отида на работния обяд с главните редактори и успях да ги накарам да одобрят два ръкописа, които бях харесала.
Тя не млъква. Развълнувана е. Очите й блестят; обожава работата си. Истинска радост е да я гледа човек.
— А, трябва да ти кажа още нещо. Трябваше да обядвам с Мия.
— Не си ми го споменала.
— Знам, забравих. Не успях да отида заради срещата и Итън я заведе вместо мен.
Плажният пич със сестра ми. Не съм сигурен какво мисля по този въпрос.
— Аха, ясно. И престани да си хапеш устната.
— Ще ида да се освежа — бързо заявява тя, преди да продължа да я разпитвам за Кавана и малката си сестра.
Не съм се и замислял, че сестра ми ще излиза по срещи. Нали беше довела един на бала, но не ми се стори, че се интересува особено от него.
— Обикновено тичам оттук до вкъщи — казвам, докато паркирам сааба. — Страхотна кола.
— И аз така смятам. Крисчън… Аз…
Напрягам се.
— Да?
— Заповядай. — Тя вади от чантата си малка черна кутийка с панделка. — Това е за рождения ти ден. Искам да ти го дам сега — но само ако ми обещаеш да не го отваряш до събота, съгласен ли си?
Преглъщам, за да потисна облекчението си.