— Добре.
Тя си поема дълбоко и нервно дъх. Защо се притеснява? Разтърсвам кутийката. Струва ми се, че е нещо малко и пластмасово. Какъв, по дяволите, ми е подаръкът?
Каквото и да е, сигурен съм, че ще ми хареса. Усмихвам й се широко.
Рожденият ми ден е в събота. Тя ще бъде с мен — или поне така предполагам от подаръка. Нали?
— Не го отваряй преди събота — повтаря тя и ми размахва пръст.
— Ясно де. Защо тогава ми го даваш сега?
Пъхвам кутийката във вътрешния джоб на сакото.
— Защото мога, господин Грей.
— Госпожице Стийл, откраднахте ми репликата.
— Точно така. Хайде, преживей го.
Влизаме в кабинета на Флин и той става.
— Здравей, Крисчън.
— Здравей, Джон. — Ръкуваме се. — Спомняш си Анастейжа, нали?
— Как бих могъл да я забравя? Добре дошла, Анастейжа.
— Ана, моля — казва тя, докато си стискат ръцете.
Той ни кани да седнем на канапето.
Чакам Ана да седне, възхищавам се на тъмносинята рокля, която е облякла, и сядам на другото канапе, но все пак достатъчно близо до нея. Флин, както обикновено, сяда на стола си. Хвашам ръката на Ана и я стискам лекичко.
— Крисчън ме помоли да го придружавате на един от нашите сеанси — започва Флин. — Само за информация, ние се отнасяме към тях с пълна конфиденциалност…
Той млъква, когато Ана го прекъсва:
— Хм… ъъъ… подписала съм споразумение за конфиденциалност.
Мама му стара.
Пускам ръката й.
— Какво споразумение за конфиденциалност? — Флин ме поглежда недоумяващо.
Свивам рамене, но не отговарям.
— Всичките си връзки с жени ли започваш със споразумение за конфиденциалност? — пита ме той.
— Договорните да.
Флин се опитва да скрие усмивката си.
— Имал ли си други връзки с жени?
По дяволите.
— Не — отвръщам, развеселен от реакцията му. Той много добре знае това.
— И аз така си мислех. — Флин отново насочва вниманието си към Ана. — Е, явно няма защо да се безпокоим за конфиденциалността, но ви предлагам в скоро време да обсъдите този въпрос. Доколкото разбрах, отношенията ви вече не са обект на такъв договор, нали?
— Надявам се да станат обект на друг вид договор — подхвърлям аз и поглеждам Ана.
Тя се изчервява.
— Простете ми, Ана, но аз знам за вас много повече, отколкото предполагате. Крисчън беше много разговорчив.
Тя ме стрелка с поглед.
— Споразумение за конфиденциалност значи. Това сигурно ви е шокирало — продължава Флин.
— О, този шок бледнее в сравнение с последните разкрития на Крисчън — признава тя с тих, дрезгав глас.
Намествам се на канапето.
— Убеден съм в това. Е, Крисчън, за какво искаш да разговаряме?
Свивам рамене.
— Анастейжа искаше да се срещне с теб. Значи трябва да питаш нея.
Ана обаче гледа кутия със салфетки на масичката за кафе пред нея.
— Ще се почувствате ли по-удобно, ако Крисчън ни остави за известно време? — пита я Флин.
Какво?
Ана ме стрелва с поглед и отвръща:
— Да.
Мама му стара.
Но?
По дяволите.
Ставам.
— Ще изляза в чакалнята.
— Благодаря, Крисчън — казва Флин. Отправям дълъг поглед на Ана и се опитвам да й подскажа, че съм готов за обвързване. След това излизам от стаята и затварям вратата.
Рецепционистката на Флин Джанет вдига поглед, но аз не й обръщам никакво внимание и се отправям към едно от кожените кресла.
Какво ще обсъждат?
Теб, Грей. Теб.
Затварям очи, отпускам се назад и се опитвам да се отпусна. Кръвта тупти в ушите ми, издава непрекъснато туп, туп, туп, което няма начин да изключа.
Намери щастливото си място, Грей.
Заедно с Елиът съм в овощната градина. Деца сме. Тичаме между дърветата. Смеем се. Берем ябълки. Ядем ябълки. Дядо ни гледа. И той се смее.
Седим в каяк заедно с мама. Татко и Мия са пред нас. Състезаваме се с татко.
Двамата с Елиът гребем с цялата ярост на дванайсетгодишни. Мама се смее. Мия пляска с греблото.
— Мамка му! Елиът! — Намираме се в катамаран. Той държи румпела, носим се по вълните на езерото Уошингтън. Елиът крещи от радост, докато изтегля триъгълното платно. Мокри сме. Във възторг сме. И се опитваме да се преборим с вятъра.
Любя се с Ана. Вдъхвам аромата й. Целувам я по гърлото, по гърдите.
Тялото ми откликва.
Мама му стара. Не. Отварям очи, вглеждам се в практичния меден полилей на белия таван и се намествам на мястото си.
За какво ли говорят?
Ставам и започвам да крача. След това обаче сядам отново и разгръщам списание „Нашънъл Джеографик“, единственото списание, което Флин предлага в чакалнята си.