— Пускат жени. Всички. — Най-вече една. Там е раят на доминантите. Въпреки че не съм бил там от известно време.
Тя ме поглежда любопитно.
— Какво има? — питам.
— Нищо — отвръща тя.
Качваме се в клуб „Майл Хай“ на върха на Кълъмбия Тауър. Не могат да подготвят масата веднага, затова сядаме на бара.
— Шампанско „Кристал“, мадам? — Подавам на Ана чаша студено шампанско.
— О, благодаря ви, господине. — Тя подчертава последната дума и пърха с мигли. Премества крака и привлича вниманието ми към тях. Роклята й се е вдигнала и разкрива част от бедрото.
— Да не би да флиртувате с мен, госпожице Стийл?
— Да, господин Грей, познахте. И какво ще направите?
О, Ана, обичам, когато ми хвърляш ръкавицата.
— Със сигурност ще измисля нещо — отвръщам тихо. Кармайн, оберкелнерът, ми махва с ръка. — Ела, масата ни е готова.
Отстъпвам крачка и й подавам ръка, а тя се плъзва грациозно от стола и аз я следвам. Дупето й изглежда страхотно в тази рокля.
Ах. Хрумва ми закачлива идея.
Преди да седнем на масата я докосвам по лакътя.
— Иди си събуй бикините — прошепвам на ухото й. — Върви. Веднага.
Тя поема рязко дъх и аз си спомням последния път, когато беше без гащи и как преобърна нещата; може да го направи отново. Поглежда ме високомерно, но без да каже и дума повече ми подава чашата си шампанско и тръгва към дамската тоалетна.
Докато чакам на масата, преглеждам менюто. Напомня ми за вечерята ни в частната зала на „Хийтман“. Викам сервитьора и се надявам Ана да не се разсърди, задето към поръчал вместо нея.
— Заповядайте, господин Грей.
— Бихте ли донесли дванайсет стриди за ордьовър. След това две порции лаврак със сос холандез и сотирани картофи. Отделно порция аспержи.
— Разбира се, господине. Искате ли нещо от листа с вината?
— В момента не. Ще продължим с шампанско.
Сервитьорът се отдалечава. След малко Ана се връща. На устните й играе хитра усмивка.
О, Ана. Тя иска да играе… но аз нямам намерение да я докосна. Все още не.
Искам да я докарам до полуда.
Ставам и й соча къде да седне.
— Седни до мен. Тя се настанява и аз се отпускам до нея, като внимавам да не съм прекалено близо. — Вече ти поръчах. Надявам се, че не възразяваш. — Като внимавам да не докосвам пръстите й с моите, й подавам чашата шампанско.
Тя се намества и отпива глътка „Кристал“.
Сервитьорът се връща със стридите, подредени върху лед.
— Мисля, че предишния път стридите ти харесаха.
— Опитвала съм стриди само тогава. — Тя се задъхва. Тя… няма търпение.
— О, госпожице Стийл, кога най-после ще се научите? — шегувам се и вземам стрида от платото. Вдигам ръка от бедрото си и тя се отпуска назад, в очакване на докосването ми, но аз посягам за лимон.
— На какво да се науча? — прошепва тя и аз изстисквам лимон върху хапката.
— Яж. — Поднасям черупката към устата й. Тя разтваря устни и аз подпирам черупката на долната й устна. — Бавно наклони главата си назад.
С огнен поглед тя изпълнява послушно и аз изсипвам стридата в устата й. Тя затваря очи в наслада и аз си вземам също.
— Още една? — Поглеждам я.
Тя кима и този път добавям малко сос миньонет и все още не я докосвам. Тя преглъща и се облизва.
— Вкусно ли е?
Тя кима.
Изяждам още една, след това давам на нея още една.
— М-м-м… — мърка тя и звукът резонира в члена ми.
— Още ли обичаш стриди? — питам, докато преглъщам последната.
Тя кима отново.
— Добре.
Поставям ръце на бедрата си, размърдвам пръсти и оставам доволен, когато тя се приближава до мен. Колкото и да искам, се въздържам да я докосвам. Сервитьорът ни долива шампанско и вдига чиниите. Ана стиска бедра и потрива ръце в тях. Струва ми се, че чувам въздишка на разочарование.
О, мила. Да не би да копнееш за докосването ми?
Сервитьорът ни донася лаврака.
Ана ме поглежда подозрително, когато се досеща каква храна ни сервират.
— Любимо ястие ли, господин Грей?
— Определено, госпожице Стийл. Макар да ми се струва, че в „Хийтман“ беше треска.
— Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори.
— Щастливи дни. Надявам се този път да успея да те чукам. — Посягам към ножа и тя започва да се намества. Лапвам хапка лаврак.
— Не разчитай — мърмори тя нацупено и аз знам, без дори да поглеждам, че се е нацупила.
На труднодостъпна ли ще се правите, госпожице Стийл?
— Като стана дума за договори — продължава тя, — споразумението за конфиденциалност.
— Скъсай го.
— Моля? Наистина ли?
— Да.