Тя се напряга и аз обхващам кръста й с лявата си ръка и я привличам към себе си, докато пръстите ми продължават да пълзят по дупето и срамните устни. Асансьорът спира на друг етаж и ние се отдръпваме назад, за да се качат още хора. Те обаче не ме интересуват. Бавно галя клитора й, веднъж, два пъти, три пъти, след това премествам пръсти към горещото място.
— Винаги сте толкова готова, госпожице Стийл — прошепвам, докато пъхвам средния си пръст в нея. Чувам едва доловимо ахване. — Тихо — предупреждавам така, че само тя да ме чуе. Бавно пъхам и вадя пръста, не спирам, а възбудата ми расте. Тя сграбчва ръката, с която съм я прегърнал, и я стиска. Не я пуска. Диша учестено и аз знам, че се старае да мълчи, докато аз я мъча с пръсти.
Асансьорът се поклаща, когато спира, за да вземе още пътници, и допринася за ритъма. Тя се отпуска назад на мен, след това изтласква дупе към ръката ми, иска още. По-бързо.
Ненаситното ми момиче.
— Тихо — шепна и заравям нос в косата й. Пъхвам в нея втори пръст и продължавам да ги вкарвам и изкарвам. Тя отпуска глава назад, на гърдите ми, оголва гърло. Искам да я целуна, но така ще привлечем твърде много внимание към онова, което правим. Тя ме стиска още по-силно.
По дяволите. Ще се пръсна. Дънките ми са прекалено тесни. Желая я, но не точно на това място.
Тя забива пръсти в мен.
— Не свършвай. Искам да го направиш по-късно — шепна и местя ръка на корема й, притискам го, защото знам, че така ще подчертая всичко, което тя чувства. Главата й се люшка на гърдите ми и тя е прехапала долната си устна.
Чува се висок звън и вратата се отваря на първия етаж.
Бавно отдръпвам ръка, докато пътниците слизат, и я целувам отзад по главата.
Браво, Ана.
Тя не ни издаде.
Задържам я още миг.
Линк се обръща и кима, докато излиза с жена, която предполагам е настоящата му съпруга. Когато се уверявам, че Ана може да стои на краката си, я пускам. Тя вдига поглед към мен, очите й са тъмни, опушени от похот.
— Готова ли си? — питам и пъхвам двата си пръста в устата. — Адски гот, госпожице Стийл — ухилвам се закачливо.
— Не мога да повярвам, че го направи — шепне тя задъхано и възбудено.
— Ще се изненадате на какво съм способен, госпожице Стийл. — Пресягам се и приглаждам косата й, прибирам я зад ухото й. — Искам да се прибираме, но може би ще успеем само да стигнем до колата. — Отправям й бърза усмивка и проверявам дали сакото покрива дънките отпред, след това хващам ръката й и я извеждам от асансьора. — Ела.
— Да, с удоволствие.
— Госпожице Стийл!
— Никога не съм правила секс в кола — признава тя, токчетата й чаткат по мраморния под. Спирам и вдигам главата й, така че да се гледаме в очите.
— Много се радвам да го чуя. Трябва да отбележа, че много щях да се изненадам, да не кажа, че щях да побеснея, ако не беше така.
— Не исках да кажа това — сумти тя.
— А какво искаше да кажеш?
— Просто така е думата, Крисчън!
— Да, всички просто час по час повтарят: „Никога не съм правила секс в кола“. Направо ти се изплъзва от езика.
— Казах го, без да се замислям, Крисчън. За бога, ти току-що… ъъъ… направи онова нещо с мен в асансьор, пълен с хора. В главата ми е пълен хаос.
— Какво съм направил с теб?
Тя стиска устни.
— Възбуди ме невероятно силно. А сега ме заведи вкъщи и ме чукай.
Прихвам. Слисан съм. Нямах представа, че може да е толкова директна.
— Вие сте родена романтичка, госпожице Стийл.
Тръгваме към вече докарания сааб. Давам огромен бакшиш и отварям вратата на Ана.
— Значи искаш секс в кола — уточнявам, докато паля.
— Честно казано, щях да съм доволна и на пода във фоайето.
— Повярвай ми, Ана, аз също. Обаче няма да ми е приятно да ме арестуват по това време на нощта, а не искам да те чукам в тоалетната. Е, поне не днес.
— Искаш да кажеш, че е имало такава възможност?
— О, да.
— Да се връщаме.
Обръщам се и виждам, че говори сериозно. Толкова е непредсказуема понякога. Прихвам и двамата се смеем. Освобождаващо е след натрупалото се сексуално напрежение. Отпускам ръка върху коляното й и тя престава да се смее и ме поглежда с огромни, тъмни очи.
Мога да потъна в тях и никога повече да не изляза. Тя е толкова красива.
— Търпение, Анастейжа — шепна и потегляме.
Тя мълчи, но е неспокойна, докато пътуваме, и от време на време ме стрелка с поглед изпод тъмните си мигли.
Познавам този поглед.
Да, Ана. И аз те желая.