По всеки възможен начин… Моля те, кажи да.
Саабът спира на паркомястото в гаража на „Ескала“. Гася мотора и не мога да спра да мисля за желанието й да прави секс в кола. Трябва да призная, че и аз не съм го правил. Тя е прехапала устни и изражението й е… на истинска развратница.
Такова, че се напрягам още повече.
Нежно прокарвам пръст по устната й. Кефя се, че ме желае не по-малко, отколкото аз нея.
— Ще се чукаме в колата по време и място, които ще избера аз — обещавам. — Сега искам да те имам на всяка свободна повърхност в апартамента ми.
— Добре — съгласява се тя, въпреки че не съм я питал дали иска. Навеждам се към нея и тя затваря очи, нацупва устни, предлага ми целувка. Бузите й са поруменели.
Поглеждам колата.
Бихме могли.
Не.
— Ако сега те целуна, няма да стигнем до апартамента. Ела.
Едва удържам желанието си да й скоча. Слизаме от колата и чакаме асансьора.
Държа я за ръката, галя кокалчетата с палец. Следвам ритъм, който възнамерявам да повторя с члена си след няколко минути.
— А къде отиде моменталното задоволяване? — заяжда се тя.
— То не е подходящо във всяка ситуация, Анастейжа.
— Откога така?
— От тази вечер.
— Защо ме измъчваш така?
— Каквото повикало, такова се обадило, госпожице Стийл.
— Как съм те измъчвала?
— Струва ми се, че знаеш.
Наблюдавам, докато тя най-сетне не се усеща.
Точно така, мила.
Обичам те. И искам да ми станеш съпруга.
Само че ти не ми даваш отговор.
— И аз си падам по забавеното задоволяване — шепне тя и ми отправя срамежлива усмивка.
Тя ме дразни.
Дръпвам ръката й и я привличам до себе си, пръстите ми галят тила й и аз повдигам брадичката й така, че да виждам очите.
— Какво да направя, за да те накарам да кажеш „да“?
— Дай ми малко време… моля те — настоява тя.
Пъшкам и устните ми са върху нейните, езикът ми търси нейния. Вратите на асансьора се отварят и ние влизаме, все още прегърнати. Тя сияе. Ръцете й са върху мен. Навсякъде. В косата ми. По лицето. На задника. Ана отвръща на целувката ми с невероятна страст.
Горя за нея.
Блъскам я в стената и се наслаждавам на трескавата целувка, притискам я с бедра и с ерекцията си. Едната ми ръка е в косата й, другата на брадичката.
— Аз съм твой — прошепвам до устата й. — Съдбата ми е в твоите ръце, Ана.
Тя смъква сакото от раменете ми и асансьорът спира и се отваря. Забелязвам, че обичайните цветя липсват от масичката във фоайето.
Чукане А.
Масичка във фоайето, повърхност номер едно!
Притискам Ана в стената и тя приключва работата си и пуска сакото ми на пода. Ръката ми е на бедрото й, набира роклята, докато се целуваме. Вдигам полата по-високо.
— Първата свободна повърхност. — Вдигам я рязко. — Обвий ме с крака.
Тя изпълнява и аз я полагам на масичката. От джоба на дънките вадя презерватив и й го подавам, за да разкопчая ципа.
Пръстите й нетърпеливо отварят пакетчето.
Ентусиазмът й ме възбужда.
— Знаеш ли колко ме възбуждаш?
— Какво? Не… ами… — Тя е останала без дъх.
— Възбуждаш ме постоянно. Издърпвам пакетчето от ръката й и си слагам презерватива, без да откъсвам очи от нея. Косата й се стеле по ръба на масичката и тя ме наблюдава, очите й са пълни с желание.
Намествам се между краката й и вдигам дупето й от масичката, разкрачвам я.
— Искам очите ти да са отворени. Искам да те виждам. — Стискам и двете й ръце и бавно прониквам в нея.
Нужно ми е цялото самообладание, за да остана с отворени очи. Тя е изящна.
Всеки невероятен сантиметър от нея.
Тя затваря очи и аз й го вкарвам със сила.
— Отвори си очите! — ръмжа и стискам ръцете й по-силно.
Тя вика, но отваря очи. Те са диви, сини и красиви. Бавно се изтеглям от нея, след това отново хлътвам. Тя ме наблюдава.
Очите й не се откъсват от мен.
Господи, обичам я.
Започвам да се движа по-бързо. Обичам я. Това е единственият начин, по който знам как.
Тя отваря уста, малко, след това по-широко, красива е. Краката й се стягат около мен.
Този път ще стане бързо.
Тя свършва около мен, повлича ме със себе си.
Вика високо, когато получава оргазма.
— Да, Ана! — викам след нея. И се изпразвам, дълго и вълшебно.
Отпускам се върху нея, пускам ръцете й и отпускам глава на гърдите й. Тя обхваща главата ми, прокарва пръсти през косата, докато аз се опитвам да си поема дъх. Поглеждам я.
— Още не съм свършил с теб — предупреждавам и се отдръпвам.
Бързо си вдигам ципа и я свалям от масичката.
Оставаме прегърнати във фоайето. Наблюдават ни внимателно жените от картините с Мадоната и младенеца, които са закачени по стените.