Според мен одобряват момичето ми.
— В леглото — едва успявам да промълвя.
— Да. моля те — отвръща тя. Отвеждам я в леглото и я любя още веднъж.
Тя свършва, както ме е възседнала, и аз я държа изправена, докато я наблюдавам как се отнася.
Мамка му, много е еротично.
Тя е гола, гърдите й подскачат и аз се отпускам, свършвам вътре в нея, отметнал глава, пръстите ми са забити в бедрата й. Тя лежи на гърдите ми, диша тежко.
Възстановявам дъха си, прокарвам пръсти по гърба й, обсипан с капчици пот.
— Задоволена ли сте, госпожице Стийл?
Тя мърмори нещо в знак на съгласие. След това ме поглежда; изражението й е все още малко отнесено, но тя навежда глава.
Мамка му. Кани се да ме целуне по гърдите.
Поемам си дълбоко дъх и тя ме целува нежно, влажно по гърдите.
Всичко е наред. Мракът мълчи. Или си е отишъл. Не знам.
Отпускам се и завъртам и двама ни на една страна.
— Сексът такъв ли е при всички? Изненадана съм, че хората изобщо излизат от домовете си — заявява тя с доволна усмивка.
Тя ме кара да се чувствам като великан.
— Не знам за всички, но с теб е адски специален, Анастейжа. — Устните ми докосват нейните.
— Защото вие сте адски специален, господин Грей — съгласява се тя и гали лицето ми.
— Късно е. Заспивай. — Целувам я и я привличам до себе си, гърбът й е притиснат до гърдите ми, когато дръпвам завивката.
— Не обичаш да те хвалят. — Гласът й се отнася. Тя е уморена.
Да, не обичам.
— Заспивай, Анастейжа.
— Къщата ми хареса — прошепва тя.
Това означава, че тя може да каже да. Усмихвам се широко в косата й и вдъхвам дълбоко.
— Обичам те. Заспивай.
Затварям очи и ароматът й изпълва ноздрите ми.
Къща. Съпруга. От какво повече имам нужда? Моля те, Ана, кажи да.
Петък, 17 юни 2011
Викът на Ана ме изтръгва от съня. Отварям очи, будя се. Тя е до мен и аз мисля, че спи.
— Лети прекалено бързо — мънка тя. Ранната утринна светлина вмъква розови лъчи през щорите, играе си с косата й. — Икар-добавя тя.
Подпирам се на лакът и проверявам дали спи. От известно време не я бях чувал да говори насън. Тя се обръща към мен.
— Невинен до доказване на противното — казва. Лицето й се отпуска.
Невинен до доказване на противното.
За мен ли става въпрос?
Каза го вчера. Каза, че съм бил невинен до доказване на противното.
Това е повече, отколкото заслужавам.
Много повече, отколкото заслужаваш, Грей.
Лепвам целувка на челото й, изключвам алармата преди да я събуди и ставам. Имам ранна среща, за да обсъдим изискванията на Кавана за оптични влакна.
Под душа обмислям графика си за деня. Чака ме Кавана. След това летя за Вашингтонския държавен университет през Портланд заедно с Роз. Вечерта ще пия по чаша с Ана и нейния приятел фотографа.
Днес ще направя оферта за къщата. Ана каза, че й харесва. Усмихвам се широко, докато плакна шампоана от косата си.
Просто й дай време, Грей.
В дрешника нахлузвам панталони и забелязвам сакото от вчера метнато на един стол. Бъркам в джобовете и напипвам в единия подаръка на Ана. Все така дрънка.
Оставям го в джоба, доволен, че ще е близо до сърцето ми.
Ставаш сантиментален на стари години, Грей.
Когато надниквам преди да тръгна, тя все още е сгушена в леглото.
— Трябва да вървя, бебчо. — Целувам я по врата. Тя отваря очи и се обръща към мен. Още е замаяна от съня. Усмихва ми се, след това изражението й се променя.
— Колко е часът?
— Не се паникьосвай. Имам среща за закуска.
— Ухаеш чудесно — мърмори тя. Прегръща ме през врата. Пръстите й се заплитат в косата ми. — Не отивай.
— Госпожице Стийл, да не би да се опитвате да попречите на един човек честно да си изкара прехраната?
Тя кима сънено, очите й все още замаяни. В тялото ми избуява желание; тя изглежда толкова безкрайно сексапилна. Усмивката й е завладяваща и ми е нужен целият самоконтрол да не се съблека и да се върна в леглото.
— Колкото и да ме изкушаваш, трябва да тръгвам. — Целувам я и се изправям. — До после, бебчо. — Тръгвам преди да реша нещо друго и да отменя срещата.
Тейлър ме поглежда притеснено, когато слизам в гаража.
— Господин Грей, имам проблем.
— Какво е станало?
— Бившата ми съпруга се обади. Дъщеря ми има апендицит.
— В болница ли е?
— Сега я приемат.
— Върви.
— Благодаря ви. Първо ще ви оставя на работа.
— Благодаря. Много благодаря.
Спираме пред Грей Хаус. Тейлър е дълбоко умислен.