— Да ми кажеш как е.
— Може би няма да се върна до утре сутринта.
— Всичко е наред. Върви. Надявам се Софи да е добре.
— Благодаря, господине.
Наблюдавам го как потегля. Рядко му се случва да е така умислен… но става въпрос за семейството. Да. Семейството е на първо място. Винаги.
Когато слизам от асансьора, Андреа ме чака.
— Добро утро, господин Грей. Тейлър се обади. Ще уредя шофьор и за тук, и за Портланд.
— Добре. Някой дошъл ли е вече?
— Да. В заседателната зала.
— Чудесно. Благодаря, Андреа.
Срещата минава добре. Кавана ми се струва свеж, сигурно след ваканцията, която е прекарал на Барбадос, където се е запознал с брат ми. Казва, че го харесва. При положение, че Елиът чука дъщеря му, това е добре.
Когато си тръгват, Кавана и хората му изглеждат доволни от проведения разговор. Сега остава само да се спазарим за цената. Роз ще трябва да се заеме с това на базата на предвижданията на отдела на Фред.
Андреа е поставила обичайните неща за закуска; грабвам кроасан и се връщам в кабинета си заедно с Роз.
— По кое време искаш да тръгнем? — пита Роз.
— Шофьорът ще ни вземе в десет.
— Ще те чакам долу във фоайето — казва тя. — Много се вълнувам. Никога не съм се качвала на хеликоптер.
Усмивката й е заразна.
— Вчера намерих къща и искам да я купя. Ще се заемеш ли с подробностите?
— Като твой адвокат, разбира се.
— Благодаря ти. Задължен съм ти.
— И още как — смее се тя. — Ще се видим долу.
Оставам сам в кабинета, в превъзнесено настроение. Ще купувам къща. Договорът с Кавана ще бъде страхотна придобивка за фирмата. Освен това съм прекарал страхотна вечер с момичето си. Сядам на бюрото и й пускам имейл.
От: Крисчън Грей
Относно: Повърхности
Дата: 17 юни 2011, 08:59
До: Анастейжа Стийл
Пресметнах, че могат да свършат работа поне 30 повърхности. С нетърпение очаквам да ги опитаме всичките. После пък идват подовете, стените — и да не забравяме балкона.
След това моят кабинет…
Липсваш ми.
х
Крисчън Грей
Надървен
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Оглеждам дълго кабинета. Да, тук има потенциал: канапето, бюрото. Андреа чука на вратата и ми донася кафето. Пропъждам похотливите си мисли и се опитвам да накарам тялото да ме слуша.
Тя оставя кафето на бюрото ми.
— Искате ли още кафе?
— Благодаря. Би ли ме свързала с брокерката за къщата, която гледах вчера?
— Веднага.
Разговорът с Олга Кели е кратък. Разбираме се за цена, която да предложи на продавача, и аз й давам номера на Роз, за да минат бързо инспекциите, ако офертата бъде приета.
Проверявам си имейла. С радост виждам, че съм получил отговор на одевешното писмо.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Романтика?
Дата: 17 юни 2011, 09:03
До: Крисчън Грей
Господин Грей,
Вие имате еднопосочен ум.
Липсваше ми на закуска.
Но госпожа Джоунс беше много услужлива.
Ах
Услужлива ли?
От: Крисчън Грей
Относно: Заинтригуван
Дата: 17 юни 2011, 09:07
До: Анастейжа Стийл
Какво ти е услужила госпожа Джоунс?
Какво сте намислили, госпожице Стийл?
Крисчън Грей
Любопитен
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Не си ври носа
Дата: 17 юни 2011, 09:10
До: Крисчън Грей
Почакай и ще видиш — това е изненада. Трябва да работя… остави ме на мира. Обичам те.
А х
От: Крисчън Грей
Относно: Раздразнен
Дата: 17 юни 201 1, 09:12
До: Анастейжа Стийл
Не мога да понасям да криеш нещо от мен.
Крисчън Грей