Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Ще се смиля над теб
Дата: 17 юни 2011, 09:14
До: Крисчън Грей
За рождения ти ден е.
Още една изненада.
Не бъди толкова кисел.
А х
Още една изненада ли? Когато приглаждам джоба на сакото, се успокоявам, че кутийката, която Ана ми е дала, е все още там.
Тя ме глези.
С Роз сме в колата на път към Боинг Фийлд. Екранчето на телефона ми светва. Получавам есемес от Елиът.
Елиът
Здрасти, тъпако. Бар. Довечера. Кейт ще се разбере с Ана. Гледай да дойдеш.
Ти къде си?
Елиът
Спирка в Атланта.
Липсвах ли ти?
Не.
Елиът
Напротив. Връщам се и довечера ще пием по бира, брат ми.
Отдавна не съм ходил да пийна с брат си, а и няма да бъда сам с Ана и нейния приятел фотограф.
Щом настояваш. Приятен полет.
Елиът.
До скоро, мой човек.
Полетът ни до Портланд минава безпрепятствено, въпреки че научавам колко впечатлена може да е Роз. Тя е като дете в магазин за бонбони. Мърда и шава. Сочи. Непрекъснато коментира всичко, което вижда. Това е страна на Роз, която дори не съм предполагал, че съществува. Къде отиде хладнокръвната властна адвокатка, която познавам? Спомням се колко тиха и впечатлена беше Ана, когато я качих на „Чарли Танго“.
Когато кацаме, прослушвам съобщението, което брокерката е оставила на гласовата ми поща. Продавачът е приел офертата ми. Изглежда, иска да продаде имота бързо.
— Какво? — пита Роз.
— Току-що си купих къщата.
— Честито.
След дълга среща с президента и вицепрезидента на катедрата по икономическо развитие в университета във Ванкувър двамата с Роз провеждаме разговор с професор Гравет и екипа й аспиранти. Гравет е набрала скорост.
— Успяхме да изолираме ДНК на микроб, който способства за усвояването на азота.
— Какво точно означава това? — питам.
— Казано с прости думи, господин Грей, усвояването на азота е жизненоважно за разнообразието на почвите и, както знаете, разнообразните почви се възстановяват от шокове като суша много по-бързо. Сега можем да проучим как да активираме ДНК в микробите, които живеят в почвата в субсахарска Африка. Накратко, ще успеем да накараме почвата да съхрани за по-дълго хранителните си вещества и ще я направим по-продуктивна.
— Резултатите ни ще бъдат публикувани в „Сойл Сайънс Съсайъти ъв Америка Джърнъл“ след два месеца. Сигурни сме, че ще удвоим финансирането, след като статията излезе — обяснява професор Чаудри. — И ще ни трябват вашите данни за потенциални източници на средства, които съответстват на филантропските ви цели.
— Разбира се — отвръщам, готов да предложа помощта си. — Както знаете, мисля, че работата ви трябва да достига до всички, за да се облагодетелстват колкото е възможно повече хора.
— Това е основната ни цел.
— Радвам се да го чуя.
Президентът на университета кима в знак на съгласие.
— Много се вълнуваме от това откритие.
— Огромно постижение. Честито, професор Гравет, поздравете целия си екип.
Тя грейва, когато чува комплимента.
— Благодаря и на вас.
Смутено поглеждам Роз и тя сякаш прочита мислите ми.
— Трябва да тръгваме — обръща се тя към групата и ние изтласкваме столовете си назад.
Президентът ми стиска ръката.
— Благодаря за помощта, господин Грей. Както виждате, вашият принос към катедрата за науки за околната среда е от огромно значение за нас.
— Давайте все така — подхвърлям. Нямам търпение да се върна в Сиатъл. Фотографът ще докара снимките в „Ескала“, а след това ще се види с Ана. Едва потискам ревността си и засега поне успявам да я държа под контрол. Ще бъда обаче по-щастлив, когато кацнем на Боинг Фийлд и отида при тях в бара. Междувременно имам изненада за Роз.
Излитаме безпроблемно и „Чарли Танго“ се издига като грациозна птичка над летището на Портланд. Роз се усмихва с момичешка наслада. Клатя глава; нямах представа, че се впечатлява толкова лесно, но и аз самият винаги се вълнувам при излитането. След като приключвам разговора с кулата, безплътният глас на Роз се разнася в слушалките.
— Как върви частното ти сливане?
— Добре, благодаря.