И откликва.
— Невероятно си красива — шепна на ухото й. Тя извива глава на една страна, оголва шията си и натиска с гърди дланите ми. Пресяга се назад и както е още в роклята, опипва члена ми.
Поемам си рязко дъх и изтласквам щръкналия си член към нея. Усещането на пръстите й през мократа тъкан е еротично.
Нежно тегля зърната, първо между палеца и показалеца, след това ги стискам. Тя скимти, високо, ясно, докато те се втвърдяват при докосването ми.
— Да — шепна.
Искам да те чуя, мила.
Обръщам я и улавям устните й с моите, смъквам й роклята и бельото и тя остава гола пред мен; дрехите й падат на мокра топка в краката ни.
Тя грабва душгела и изстисква в ръката си. Поглежда ме, чака разрешение.
Добре, да го направим.
Поемам си дълбоко дъх и кимам.
С болезнена нежност тя поставя ръка на гърдите ми. Застивам и тя бавно разтрива сапуна, описва малки кръгчета по кожата ми. Тъмнината мълчи.
Само че аз съм напрегнат.
Навсякъде.
По дяволите.
Спокойно, Грей.
Тя не иска да те нарани.
След малко притискам бедрата й и наблюдавам лицето й. Виждам колко е съсредоточена. Какво състрадание изпитва. Всичко се е изписало на лицето й. Дишането ми става по-бързо. Но всичко е наред. Мога да се справя.
— Така добре ли е? — прошепва тя.
— Да. — Едва изричам думата.
Ръцете й пълзят по тялото ми, към подмишниците, ребрата, надолу към корема и още по-надолу, към колана на панталоните.
Издишам.
— Сега е мой ред. — Дръпвам и двама ни от струята на душа и посягам към шампоана. Изстисквам малко върху главата й и започвам да втривам пяната в косата й. Тя затваря очи и издава доволно гърлено ръмжене.
Смея се и този смях освобождава.
— Харесва ли ти?
— Ммм…
— И на мен. — Целувам я по челото и продължавам да масажирам скалпа й. — Обърни се. — Тя се подчинява веднага и аз продължавам да мия косата й. Когато приключвам, главата й е покрита с пяна. Пъхвам я отново под душа. — Наведи си главата назад.
Ана се подчинява и аз изплаквам косата й.
Най-много обичам да се грижа за момичето си.
Във всяко отношение.
Тя се обръща и стиска колана на панталоните ми.
— Искам да те изкъпя целия — настоява.
Вдигам примирено ръце.
Твой съм, Ана. Вземи ме.
Тя ме съблича, панталоните и боксерките ми падат при останалите дрехи на пода и членът ми щръква.
— Май се радваш, че ме виждаш — мърмори тя иронично.
— Винаги се радвам да ви видя, госпожице Стийл.
Усмихваме се един на друг, докато тя взима гъбата и я насапунисва. Изненадва ме, като започва от гърдите и си проправя път до готовия ми член.
О, да.
Пуска гъбата и ръцете й запълзяват по мен.
Мама му стара.
Затварям очи, докато тя ме обхваща с пръсти. Извивам бедра и стена. Точно така исках да прекарам ранните часове на съботата след преживяване близко до смъртта.
Чакай.
Отварям очи и я приковавам с поглед.
— Днес е събота. — Прегръщам я през кръста, привличам я към себе си и я целувам.
Никакви презервативи повече.
Ръката ми, мокра и хлъзгава от сапуна, се спуска надолу по тялото й, по гърдите, по корема, към клитора. Дразня го с пръсти, докато поглъщам устните и езика й, а с другата ръка придържам главата й.
Пъхвам пръсти вътре в нея и тя стене в устата ми.
— Да — изсъсквам. Тя е готова. Повдигам я, ръцете ми са на дупето й. — Обвий краката си около мен, бебчо. — Тя изпълнява и се увива около мен като топла мокра коприна. Притискам я към стената.
Кожа до кожа сме.
— Не си затваряй очите. Искам да те виждам. — Тя ме гледа, зениците й са огромни, изпълнени с желание. Потъвам бавно в нея, не откъсвам очи от нея. Спирам. Притискам я. Повдигам я. Усещам я.
— Ти си моя, Анастейжа.
— Завинаги.
Отговорът й ме кара да се чувствам като великан.
— И вече можем да съобщим на всички, защото ти каза „да“.
Навеждам се и я целувам, излизам от нея, не бързам. Наслаждавам й се. Тя затваря очи и отмята глава назад, докато се движим заедно.
Ние.
Заедно.
Като един.
Забързвам. Искам повече. Имам нужда от нея. Радвам й се. Обичам я. Тихите й викове подклаждат желанието ми, разкриват, че се издига все по-високо и по-високо. Заедно с мен. Превзема ме.
Тя вика, когато свършва, главата й е опряна на стената и аз я следвам, намирам освобождение и заравям лице на врата й.
Внимателно се отпускам на пода. Водата плющи върху нас. Обхващам лицето й в ръце и виждам, че тя плаче.
Любима.
Поглъщам с целувка всяка сълза.
Тя се обръща така, че гърбът й да опре в мен, и нито един от нас не казва нищо. Мълчанието ни е златно. Тихо. След всички тревоги този следобед и вечерта, моята катастрофа, прехода и безкрайното пътуване с камиона, най-сетне намирам спокойствие. Опирам брадичка върху главата й, краката ми я обгръщат, докато я държа в ръце. Обичам тази жена — тази красива, смела, млада жена, която скоро ще ми стане съпруга.